"Обикновен инцидент" е един от онези филми, които обясняват света, в който живеем днес. Ислямската диктатура в родината на режисьора Джафар Панахи продължава вече десетилетия, но когато той печели "Златна палма" от Кан (май м.г.) и две номинации "Оскар" (януари т.г.), все още Иран не е част от пълномащабен военен конфликт в Близкия Изток. Филми като тези на Панахи или сънародника му Мохамад Расулоф - също арестуван от режима на аятоласите, поднасят в разбираема арт форма част от причините за случващото се още преди взривовете на ракетите.
65-годишният Панахи е единственият жив режисьор, постигал "хеттрик" от най-големите европейски фестивали - "Златна палма" от Кан, "Златна мечка" от Берлин и "Златен лъв" във Венеция, плюс "Златен леопард" от Локарно (преди него това е правил Микеланджело Антониони), и то в далеч не най-благоприятни условия. Преследван и цензуриран от иранските власти, той филм след филм демонстрира своя несломим творчески дух. Още през 2010 г. му е забранено да снима и да напуска Иран, след като подкрепя антиправителствените протести. По-късно е осъден на шест години затвор за "пропаганда срещу системата", но излежава само два месеца, преди да бъде освободен под гаранция.
Въпреки забраните Панахи намира начини да продължи. Неговият опус от 2011 г. "Това не е филм" беше изнесен от страната на флашка. Тайно и чрез помощници снима и следващите "Такси" (2015) и "Без мечки" (2022). Всяка негова продукция е логистично предизвикателство с реални рискове. Два дни преди завършване на снимките за "Обикновен инцидент" екипът е преследван от група от 15 цивилни служители, които искат да да конфискуват всички кадри, разказва "Гардиън". Той отчита като късмет, че снимките съвпадат с втория тур на президентските избори в Иран, когато арестуването на толкова известен дисидент би предизвикало нежелано внимание. Панахи успява да завърши монтажа на филма във Франция и да го покаже в Кан. "Нищо в Иран не е предвидимо", споделя той пред британското издание. "Надявам се да се върнем у дома." Домът обаче отдавна не е мястото, на което той е роден и израснал: в момента режисьорът, който за пръв път присъства и на "Оскарите" в САЩ, живее в изгнание.
Няма съмнение, че част от критиците ще търсят причината за награждаването на "Обикновен инцидент" в политическата му злободневност. Панахи е любимец на фестивала в Кан още от своя първи опит "Белият балон" ("Златна камера" за дебют). Още повече един епизод от новия му филм е директен цитат от "Вкусът на черешата" на Абас Киаростами, предишната "Златна палма" на Иран от вече далечната 1997 г.
11-ят пълнометражен филм на Джафар Панахи обаче притежава собствена кинематографична ценност. За разлика от предишните три, които балансираха по тънката граница между документална реалност и художествена измислица, "Обикновен инцидент" приема традиционен подход и разказва проста история за отмъщение и прошка. Това е класическо кино, съчетаващо в равни части трилър, фарс, трагедия и политически коментар, въздействаща актьорска игра и поразяващи еднокадрови сцени без монтаж.
Такава е откриващата: автомобил се движи по неосветен селски път, зад волана седи мъж, до него - бременната му жена, отзад скучае малко момиченце. Тъп звук от удар дава сигнал за някаква нередност: изглежда в мрака колата е прегазила куче. Майката се опитва да утеши девойчето, което е в шок: "Татко уби куче, какво общо има тук Аллах?". Все пак, по някаква сила свише, колата спира да работи. Налага се да потърсят помощ в близката автокъща...
За механика в сервиза обаче звукът от дървена протеза, който чува, е спомен от годините, когато е бил политически затворник. Зад решетките той е стоял с вързани очи, но мъж с тъкмо такава протеза го е изтезавал. Зародилото се подозрение ражда опит за яростно отмъщение в пустинята; но то не е лесна работа, особено когато се сервира студено. "Обикновеният инцидент" от заглавието придобива ефекта на снежната топка, въвлича нови участници и вдига градуса на напрежението.
В същото време групичката в микробуса преминава през смехотворни и дори трогателни перипетии. Въпреки драматичния си залог "Обикновен инцидент" играе с жанровете с такава лекота, с каквато тайната полиция разполага с животите на неудобните. Средната част от действието е издържана в комедиен тон, граничещ с абсурда (неслучайно е цитиран Бекет и "В очакване на Годо"). Травматичните спомени и разнообразните биографии на героите не им пречат да се впуснат в разгорещени философски дискусии, засягащи централни етични въпроси: Кой има право да съди? Какво е справедливостта? Ако се бориш срещу насилниците с техните методи, не се ли превръщаш самият ти в злодей?
Краят идва 24 часа след старта на действието, отново под прикритието на нощта. От гледна точка на хуманизма той е предвидим; от гледна точка своеволията на диктатурите - неминуем. Филмът може би не е върховото кинематографично постижение на Панахи, но е най-ясният в политически и морален аспект.
"Обикновен инцидент" стига до български екран благодарение на "София филм фест", който показа и някои от предишните му филми. Самият Панахи е гостувал двукратно на фестивала в едни по-добри времена (2002 и 2004 г.).
YouTube
