Невероятно е какъв фар в морето на анимацията бяха "Пиксар" в първите си две десетилетия. И как тръгнаха надолу нещата след покупката от "Дисни" през 2006 г... Студиото, дало на поколения деца "Играта на играчките", "Търсенето на Немо", "Таласъми ООД", Уол.И", "В небето" и "Рататуй", днес е много далеч от безапелационния лидер на жанра, който беше. Утре наградата "Оскар" за пълнометражна анимация ще бъде спечелена от продукцията на Netflix "Кей-поп: Ловци на демони", макар че в категорията се състезават заглавия и на "Пиксар", и на компанията майка...
Придобиването от Къщата на мишката не бе единствения проблем. От прословутия "обяд за четирима", когато на салфетка е положена креативната рамка на „Играта на играчките“ и другите класически филми на студиото, днес са останали само двама. На масата през 1994 г. сядат Джон Ласитър, Андрю Стантън, Джо Ранфт и Пийт Доктър. Ранфт загина в катастрофа през 2005-а, Ласитър, издигнат преди това до изпълнителен директор в "Дисни", бе пометен от #Metoo. За беда, креативната криза (и създаването на няколко посредствени филма като "Добрият динозавър", "Феноменалните 2" и "Напред") съвпадна с коронавирусната пандемия. "Дисни" реши да принесе в жертва на новата пазарна реалност тъкмо студиото, което само между 2010 и 2019 г. му нарисува четири филма, донесли над 1 милиард долара всеки, и пет лауреата на "Оскар" за пълнометражна анимация. Три поредни продукции на Pixar излязоха само на стрийминг в Disney+, за да подсигурят старта на платформата... Зрителите в България бяхме сред малкото, видели "За душата", "Лятното приключение на Лука" и "Мей Червената панда" на големия екран. Не помогна и че завръщането на "Пиксар" в кината по целия свят бе с най-слабия филм в цялото им портфолио - "Бъз Светлинната година", в който конюнктурните послания бяха най-малкият сред много проблеми.
За щастие, след това студиото отбеляза най-големия си пазарен хит с "Отвътре навън 2", превърнал се в лидер на годината и най-касов анимационен хит за всички времена с 1.7 милиарда долара от билети. Това със сигурност е осигурило глътка въздух на аниматорите от Емеривил, но пък естетически филмът бе далеч от искрящия шедьовър, който оригиналът представляваше. След приятния, но колеблив "Елио от Земята", тази година "Пиксар" избухват не с един, а с цели два филма: вторият е "Играта на играчките 5", който през юни ще сложи точката на франчайза, превърнал се в запазена марка на студиото не по-малко от настолната лампа Luxo Jr., с която се открива всеки техен филм.
А през март те ни радват с чисто нова история със странно име - "Хопъри". Техният 30-и пълнометражен филм е забавна, но и скромна по своя мащаб продукция, насочена предимно към най-малките, която успява едновременно да разсмива с животинските си скечове и да замисля с екологичната си тревога. Толкова е симпатично и добронамерено, че никой не би искал да го критикува. Но споменът за това какво беше "Пиксар", за артистичната енергия и небивалата оригиналност... ни карат да го мислим като "Пиксар" втора категория. Това по никакъв начин не е пречка за публиката: в първата си седмица филмът инкасира 107 милиона долара, което за оригинален сюжет е повече от добра възвращаемост.
Що е "Хопъри"? История за една запалена природозащитничка, която се превръща в бобър. И не точно се превръща, а благодарение на технологиите съзнанието й "скача" (hop-ва) в роботизираното тяло на бобър, достатъчно добро да заблуди истинските животни за самоличността й. Така хората не само могат да разбират езика на животните, но и да станат част от техния свят. И, бързат да уточнят авторите на филма, още докато си го помисляте - няма нищо общо с "Аватар"! Тук не става дума за спасяването на планета, а на малка крайградска екосистема.
В пантеона на филмите за животни вече почти не остана вид, който да не се е сдобил с "главна роля": от сърнето в "Бамби" до лъвовете в "Цар лъв" и пингвините във "Весели крачета". Дори мравките имат свой пълнометражен филм още от 1998 г.; цяло чудо е, че симпатяги като бобрите досега нямаха свой собствен. Но преди те да излязат на сцената, се запознаваме с едно момиче: малката Мейбъл е още в началните класове, когато решава да освободи декоративните животни от класните стаи (феновете на "Немо" да се оглеждат за костенурката Краш), като ги "отвлече" в раницата си. Бабата на непокорното момиче с аниме прическа му помага да намери покой край малко езерце, обитавано от цяло животинско царство. На 19 Мейбъл е вече студентка и изпечена природозащитничка, посветила се на борбата с амбициозния и доста мазен кмет Джери. Той пък иска да разруши нейното езерце, за да построи гигантска бетонна магистрала.
Режисьорката Даниел Чонг се развихря, след като героинята влиза в животински образ. Веднъж озовала се сред дивата природа, Мейбъл бързо разбира, че гората е далеч от нейните романтични очаквания, а обитателите са доста по-сложни създания от просто "сладки": животните са рутинно изяждани, още некакавидирала гъсеница показва потенциал на диктатор, а акула може да лети с раззината паст над магистралата, носена от птици. Но всички са очарователни, през повечето време е много смешно и леко напрегнато, а краят няма как да бъде друг освен щастлив. Е, посланието е като за първи клас и рисунъкът не съответства на най-бляскавите постижения на "Пиксар", но филмът успява разумно да балансира между хумор, емоция и поука.
Ода за силата на природата - и на бобрите - "Хопъри" е далеч от шедьовър, но и сърдечно обещание, че студиото от Емеривил никога няма да направи игрални сурогати на култовите си анимации (макар че то "Дисни", знаеш ли го). Винаги е добра идея да заведете децата на техен филм.
YouTube
