"Елио от Земята"/Elio
реж. Ейдриън Молина, Доми Ши, Маделин Шарафян
Pixar, САЩ, 2025 г., 99 мин.
През 2025 г. детските филми са златната кокошка на Холивуд. През първото шестмесечие те са генерирали зашеметяващите 41% от цялостния боксофис, или 1.53 милиарда долара. Най-гледани досега са "Майнкрафт: Филмът" и "Лило и Стич", но "Как да си дресираш дракон" лети по петите им. Този уикенд игралните интерпретации на успешни анимационни филми обаче се сблъскват с Оригинала - рисувана приказка на "Пиксар".
А "Пиксар" могат всичко по-добре, когато става дума за анимация. Макар че под шапката на "Дисни" (където битуват пазарно и креативно от 2006 г. насам) и те потънаха в блатото на франчайзите и конюнктурата, провалите не ги обезкуражиха. Дори да отстъпи по свежест на първообраза си, "Отвътре навън 2" стана най-доходоносната премиера от отминалата 2024 г.
"Елио от Земята" (в оригинал по-малко изразителното Elio) е техен нов оригинален сюжет, който трябваше да се появи в кината още преди продължението за емоциите на Райли. Но актьорската стачка се намеси и тук и трябваше да изчакаме още 15 месеца, за да се срещнем с Елио Солис - 11-годишно момче, изгубило родителите си, което мечтае да бъде отвлечено от извънземни, защото на Земята се чувства чужд и нежелан.
Зад режисурата на филма стои триумвират - Ейдриън Молина ("Тайната на Коко"), Доми Ши ("Мей Червената панда") и дебютантката Маделин Шарафян, чийто шорт "Заешка дупка" бе прожектиран преди "За душата". Не, никога няма да простя на "Дисни", че прекратиха практиката всеки пълнометражен филм на "Пиксар" да бъде предшестван в кината от оригинална късометражка!
Но "Елио от Земята" е обезкуражаващо очарователен. Ще се смеете, когато момчето ляга на плажа в поза "морска звезда" сред очертан на пясъка надпис: "Извънземни, елате да ме отвлечете!" Ще плачете, когато извънземният плужек Глордън, почти мъртъв, размеква стоманеното сърце на баща си - бойна машина. Макар да стъпва върху познати послания и да нашива пачуърк от привидно несвързани елементи, 28-ият филм на "Пиксар" ни напомня за таланта им да превръщат всеки бит дигитална анимация в злато.
Първият половин час - земният живот на Елио - изглежда странно несръчно нарисуван за нещо, излязло от студиото в Емеривил, но в мига, когато подрастващият любител на Космоса излита в небето, филмът се превръща във вдъхновена, психеделична феерия на въображаеми създания и земи, съвършена сплав от цветове, светлини, форми и идеи. Вижте само компютърчето - облаче!
След няколко последователни сюжета, в които се опитваше (с променлив успех) да разгадае тийнейджърската чувствителност, "Пиксар" се връща там, където е най-силен и най-красив - в света на детството. Действието се развива в наши дни, въпреки че за най-младите зрители ще е необходима малко теоретична подготовка - що е "Вояджър" (космически апарат, излетял през 1977-а и носещ кадри и звуци от Земята, включително "Излел е Дельо хайдутин") и какви са радиолюбителите. В тъканта на филма е вградено прословутото екзистенциално изказване на Карл Сейгън "Сами ли сме?". Това е и въпросът, който самотният Елио трябва да разреши, докато изминава своя път на героя. Макар че извънземните по погрешка го приемат за лидер и парламентьор от името на синята планета (и той не бърза да опровергае заблудата им), той е просто момче, което търси приятели.
С правилното съотношение между смях и тъга, с доза носталгия и намигване към вечните жалони на жанра като "Извънземното", "Близки срещи от третия вид", "Междузвездни войни" (та дори "Пътеводител на галактическия стопаджия"), "Елио от Земята" реабилитира "Пиксар" за техния най-голям, буквално и преносно космически, провал - "Бъз Светлинната година". Те може да имат и други не чак толкова успешни или средно добри филми, но този е единственият, който бихме искали да забравим и да не стои в славната им 30-годишна биография. Алегориите на външните различия, под които всички крием душа и копнежа да бъдем обичани, трябва да изглеждат като Глордън, а не като космонавт гей или като чернокожа русалка.
О, и филмът не губи времето на малките, големи и още по-големи зрители - той продължава икономичните 99 минути. "Пиксар", които обещават никога да не превърнат брилянтните си анимации в игрални сурогати (макар че то "Дисни", знаеш ли го), все още са еталон за семейно развлечение. Не пропускайте да доставите - на себе си и на децата си - тази радост.
YouTube
