През 2025 г. детските филми са златната кокошка на Холивуд. През първото шестмесечие те са генерирали зашеметяващите 41% от цялостния боксофис, или 1.53 милиарда долара. Най-гледани досега са "Майнкрафт: Филмът" и "Лило и Стич", но "Как да си дресираш дракон" лети по петите им. Този уикенд игралните интерпретации на успешни анимационни филми обаче се сблъскват с Оригинала - рисувана приказка на "Пиксар".
А "Пиксар" могат всичко по-добре, когато става дума за анимация. Макар че под шапката на "Дисни" (където битуват пазарно и креативно от 2006 г. насам) и те потънаха в блатото на франчайзите и конюнктурата, провалите не ги обезкуражиха. Дори да отстъпи по свежест на първообраза си, "Отвътре навън 2" стана най-доходоносната премиера от отминалата 2024 г.
"Елио от Земята" (в оригинал по-малко изразителното Elio) е техен нов оригинален сюжет, който трябваше да се появи в кината още преди продължението за емоциите на Райли. Но актьорската стачка се намеси и тук и ето че трябваше да изчакаме още 15 месеца, за да се срещнем с Елио Солис - 11-годишно момче, изгубило родителите си, което мечтае да бъде отвлечено от извънземни.
Зад режисурата на филма стои триумвират - Ейдриън Молина ("Тайната на Коко"), Доми Ши ("Мей Червената панда") и дебютантката Маделин Шарафян, чийто шорт "Заешка дупка" бе прожектиран преди "За душата". Не, никога няма да простя на "Дисни", че прекратиха практиката всеки пълнометражен филм на "Пиксар" да бъде предшестван в кината от оригинална късометражка!
Но "Елио от Земята" е обезкуражаващо очарователен. Ще се смеете, когато момчето ляга на плажа в поза "морска звезда" сред очертан надпис: "Извънземни, елате да ме отвлечете!" Ще плачете, когато извънземният плужек Глордън, почти мъртъв, размеква стоманеното сърце на баща си - бойна машина. Макар да стъпва върху познати послания и да нашива пачуърк от привидно несвързани елементи, 28-ият филм на "Пиксар" ни напомня за таланта им да превръщат всеки бит дигитална анимация в злато.
Първият половин час - земният живот на Елио - изглежда странно несръчно нарисуван за нещо, излязло от студиото в Емеривил, но в мига, когато подрастващият любител на Космоса излита в небето, филмът се превръща във вдъхновена, психеделична феерия на въображаеми създания и земи, съвършена сплав от цветове, светлини, форми и идеи. Вижте само компютърчето - облаче!
Действието се развива в наши дни, въпреки че за най-младите зрители ще е необходима малко теоретична подготовка - що е "Вояджър" (космически апарат, излетял през 1977-а и носещ кадри и звуци от Земята, включително "Излел е Дельо хайдутин") и какви са радиолюбителите. В тъканта на филма е вградено прословутото екзистенциално изказване на Карл Сейгън "Сами ли сме". Това е и въпросът, който самотният Елио трябва да разреши, докато изминава своя път на героя. Макар че извънземните по погрешка го приемат за лидер и парламентьор от името на синята планета, той е просто едно момче, което търси приятели.
С правилното съотношение между смях и тъга, с доза носталгия и намигване към вечните жалони на жанра като "Извънземното", "Близки срещи от третия вид", "Междузвездни войни" (та дори и "Пътеводител на галактическия стопаджия"), "Елио от Земята" реабилитира "Пиксар" за техния най-голям, буквално и преносно космически, провал - "Бъз Светлинната година". Те може да имат и други не чак толкова успешни или средно добри филми, но този е единственият, който бихме искали да забравим и да не стои в славната им 30-годишна биография. Алегориите на външните различия, под които всички крием душа и нужда да бъдем обичани, трябва да изглеждат като Глордън, а не като космонавт гей или като чернокожа русалка.
О, и филмът не губи времето на малките, големи и по-големи зрители - той продължава икономичните 99 минути. "Пиксар", които обещават никога да не превърнат брилянтните си анимации в игрални сурогати (макар че то "Дисни", знаеш ли го), все още са еталон за семейно развлечение. Не пропускайте да доставите - на себе си и на децата си - тази радост.
YouTube
