Корфу е райска градина, оценена от кралица Елизабет Баварска, кайзер Вилхелм II и принц Филип (е, той няма заслуга, че се е родил там), Лорънс и Джералд Даръл. Последният го е кръстил в една от книгите си "Градината на боговете". Неговата корфуанска трилогия и популярните екранни адаптации по нея несъмнено са сред виновниците островът да е едно от немногото места в Гърция, където туристически автобуси, английски пъбове и гигантски хотели за ол инклузив почивки стърчат над живописни плажове и загрозяват пейзажа. Но това е впечатление за аджамии и читатели на туристически брошури.

А има и друго Корфу – на селцата със 100-200 жители, във всяко от които има повече запазени сгради от 18-19 век, отколкото в София, в които всеки те поздравява с "Ясас" и всички мъже се казват Спиро, където вековните маслини са връстници на Венецианската република, а рози, амарилиси, бугенвилии и зокуми цъфтят като обезумели. Градина, нали ви казвам.

Пътуване

Корфу бе един от популярните и посещавани от българите гръцки острови още преди построяването на магистралата "Виа Егнатия", когато пътят се виеше по невъобразими завои през планината Пинд в продължение на дълги часове. Сега 614-те километра между София и международното пристанище Игуменица се изминават за по-малко от седем часа, като след това се мятате на кратък ферибот - и вече сте на Керкира, както е гръцкото му име.

Освен това можете за малко повече от час да го щурмувате с директните полети на "Райън еър". Но тогава пък няма да видите нищо от красотите на острова, ако не наемете кола или мотопед на място - макар че обществен транспорт съществува (Green Bus). Така че по-добре с ферибота, като пътем може да се подкрепите с един гирос на пристанището и да поплажувате на пясъчната лагуна Дрепано край Игуменица. 

Маршрутите по вода до Корфу са два. По-кратък (по-малко от час) и евтин е фериботът до Лефкими, в най-южната част на острова, и той естествено е удобен за тези, които ще отседнат в юга. До столицата Керкира се плава час и половина, но това е по-добрият вариант, ако сте отседнали в нея или в по-развитата северна част. Към днешна дата фериботите правят над 20 курса дневно от Игуменица, т.е. поне веднъж на всеки час. Това е една от малкото линии в Гърция, за които можете да се явите по всяко време и да си купите билет на място без страх, че ще свършат. 

Но все по-често превозвачите правят атрактивни намаления за тези, които резервират предварително онлайн. 

Установяване

Островът е с добре развита туристическа инфраструктура и изборът от хотели, вили и къщи за гости е огромен. Местата, които обикновено турагенциите пробутват на непретенциозните посетители, обаче са най-неприятните на Корфу. Не казвам, че хич не трябва да видите "Канала на любовта", но заради глинестата скала и многото плуващи плиткият залив обикновено е мътен, а близкото селище Сидари представлява неестетично струпване от туристически постройки, сергии и хора. Препоръчително е да се избягва Кавос - местният център на британския младежко-алкохолен туризъм (като Слънчев бряг, но по-малък и с по-човечна архитектура), както и Рода в северната част - пак поангличанчено, но за по-горната възрастова група. Източният бряг на Корфу, южно от столицата, има грозни каменисти плажове и прекомерно застрояване.

Трите яркосини залива на Палеокастрица са забележителна гледка, ако около тях не са наспирали стотици автомобили, а релефът на селището е такъв, че няма обособен център или крайбрежна алея - хотелите са накацали направо по стръмните хълмове над морето. Затова по-добре газ нагоре по криволичещия път към селцата с имена като Лаконес, Макрадес и Вистонас и крепостта Ангелокастро, откъдето се откриват спиращи дъха панорами. А закътаните каменисти заливчета в този район (Ровиня, Лимни, Глико) най-добре се разглеждат с лодка.

Хубаво е да знаете, че въпреки влажното, жежко лято в Корфу, водата в този район винаги е по-студена заради преминаващите течения.

Ако търсите пясъчни ивици, отивате на югозапад. В най-близката до столицата част са Глифада, Кондоялос и Ялискари, организирани плажове, до които се спускат стръмни пътища, а настаняването обикновено е в маслиновите и кипарисови горички във високото. Но непокътната природа и спокойствие ще намерите около соленото езеро Корисион, природен резерват, обграден от ниски кедрови горички и безкрайните пясъчни дюни на Халикунас и Исос. Плажното изобилие продължава на юг в Агиос Георгиус, Санта Барбара и Гарденос.

Наследство

Първото впечатление от Керкира е, че сте попаднали в италиански, а не гръцки град. Това си има обяснение - в продължение на пет века (от 13-и до 18-и) Корфу е притежание на Венецианската република. Той така и не попада под османско владичество, въпреки че империята на няколко пъти провежда сериозни обсади. Културната и историческа връзка на острова с Венеция е толкова силна, че до средата на двайсети век на него все още се говори езикът венето до мар. Не толкова голям успех са имали венецианците на религиозното поле - въпреки столетията опити за налагане на католицизма, днес на острова има под 5% католици. Любим православен светия и патрон на острова е Свети Спиридон, заради когото именно всеки втори мъж на Корфу се казва Спиро.Неговите мощи целуваше сестрата на Даръл - Марго, в "Моето семейство и други животни", а църквата "Св. Спиридон" е сред най-импозантните сгради в столицата. Кипърският светия е покровител на грънчарите и вероятно с него е свързан и неповторимият великденски ритуал в Керкира - на празничния ден да се хвърлят от високите етажи керамични делви, пълни с вода (макар да се смята, че традицията има италиански корени).

Венецианската архитектура невинаги е добре поддържана, за което не спомага и убийствената влажност на острова. Това, което превръща всяко боднато в земята на Корфу стръкче в райска градина, обрича на влага и мухъл обектите на човешка дейност. Както прилежно боядисани, така и запуснати сгради на двеста и повече години ще видите и в селцата Синарадес, Агиос Матеос, Хломос, Лаконес, Крини, Дукадес и още безброй, закътани във вътрешността на острова. А от най-високата точка на Хломос и Хломатиана се открива гледка и към двата бряга - на изток към континента и на запад към открито море. 

Корфу е прочут с филхармоничните си оркестри - 17 на брой, те ангажират около 2000 души от стохилядното население на острова. Традицията датира от краткия период на британско управление в началото на 19 век.

Какво да не пропускате

Разходките в столицата винаги започват от Старата и Новата венецианска крепост, площад "Спианада" и "стъргалото" - улица "Листон", с нейните излъскани мраморни плочи и колонади с магазини и заведения, строена по подобие на парижката "Риволи". Но чарът на Керкира е да се залуташ в лабиринта от тесни улички, сред потъмнели фасади с дървени капаци и пъстро пране, което се вее като платна на средиземноморския вятър. Изненадващо, Корфу има забележителен Музей на азиатското изкуство с над 10 000 експоната, а артефакти от миналото на острова могат да се открият в Археологическия музей. 

Пистата на летище Корфу завършва буквално на бреговата линия, до манастира "Панагия Влахерна" в местността Канони, а на един хвърлей в морето е Мишият остров - Пондикониси. Още няколко километра нататък по източния бряг е главната забележителност на острова според мнозина - двореца "Ахилион", построен от император Франц Йосиф за съпругата му Сиси. За съжаление, в момента той е затворен за ремонт, който ще приключи незнайно кога. През миналата 2022 г. бяха достъпни за посещение само пищните му градини, които бездруго са най-красивата му част. Дворецът, наричан от Лорънс Даръл "чудовищна сграда", е миш-маш от архитектурни стилове, статуи, парапети и фронтони. Императрицата се усамотява тук за осем години, за да избяга от трудностите в двора на Хабсбургите и от изневерите на мъжа си. В края на 19 век "Ахилион" е купен от император Кайзер Вилхелм II, с чието име е свързана и друга величествена гледка от Корфу - построената от него панорамна площадка над Пелекас "Кайзер Трон". 

Не са за пропускане и специалитетите от корфуанската кухня, които няма да намерите другаде в Гърция - пастицада (телешко с червен сос и спагети), бурдето (риба с пикантен сос), софрито (телешко в пикантен сос с вино и чесън), бианко (риба в бял сос), мандола (хрупкава нуга с бадеми), нумбуло (мезе от контрафиле, осолено и мариновано във вино). Разбира се, най-вкусната кухня, както и най-радушно посрещане, ще намерите в нетуристическите селца далеч от курортите, където проектираните преди масовия автомобилизъм улички са тесни, паркирането - предизвикателство, а мнозина не говорят нищо освен гръцки.