Медия без
политическа реклама

Да се изгубиш в Градината на земните удоволствия

Модният фотограф Тим Уокър превръща смущаващите образи на Йеронимус Бош в своя запазена марка

12 Март 2023
Beautiful Bizarre
Кадър от серията на Тим Уокър, вдъхновена от триптиха на Бош.

Заровени дълбоко, в нашето съзнание съществуват истории за рая и ада, за грешници и светци, за добро и зло. Наративните представи за рая и ада, преплетени с древната митология, проникват и в попкултурата. Те обикновено започват с Адам и Ева, с райската градина и избора – на Светлината или на Мрака. Разкази, описващи борбата в избора между доброто и злото, са били илюстрирани от художници от незапомнени времена. „Градината на земните удоволствия“ на Йеронимус Бош е именно такова произведение. Днес смятан за един от първите сюрреалисти, Бош, творил през епохата на Ренесанса, рисува своя възхитителен „градински“ триптих в началото на 16-и век. Неговите произведения се отделят от тези на другите автори по онова време поради фантастичното и понякога смущаващо съдържание, играта с пропорциите и илюстрирането на по-„тъмни“ теми, които се откриват в средновековните християнски разкази и моралистични диспути за това какво е добро и какво е зло – от Дявола.

Векове по-късно загадъчните образи, завещани от Йеронимус Бош, продължават да тревожат и вълнуват. През януари 2015 г. колекционерът Никола Ерни възлага на британския моден фотограф Тим Уокър да създаде серия от снимки на тема по свой собствен избор. Границата е…небето. Уокър не се колебае дълго. Точно година по-късно двамата се обръщат към лондонския галерист Майкъл Хопен, за да представят серия от 27 огромни дигитални принта на кадри, заснети от фотографа – с два повече от картините на Бош, достигнали до наши дни.

До този момент Тим Уокър е най-известен с дългогодишната си работа като комерсиален фотограф за британския, американския и италианския Vogue, които имат славата на модна Библия. Той е излагал свои творби на самостоятелни изложби в пространства като Съмърсет Хаус (2012), Музея на дизайна (2008) и музея Bowes (2013) в Англия. Носител е на множество отличия, сред които Infinity Award на Международния център за фотография и почетна стипендия от Кралското фотографско дружество.

Обсесията на Уокър по нидерландския майстор от 15-16-и век Йеронимус Бош го вдъхновява да развие свой собствен поглед към известната му картина „Градината на земните удоволствия“. Уокър още от дете е омагьосан от този триптих – смесица от сътворение, рай и ад,

 

населена със странни същества, растения и хора

с множество непропорционални обекти – подобно на някои характерни снимки на Уокър, в които си личи любовта му към извънгабаритни реквизити. Заедно със сценографката Шона Хийт фотографът пресъздава ключови елементи от света на Бош. Сесията, която се осъществява в продължение на пет дни в Eglingham Hall в Нортъмбърланд, създава серия от сензационни, символични и сетивно въздействащи снимки, изпълнени с провокативни, чувствени герои и обекти и поразителен мизансцен.

Отпечатъците, които вече са част от колекцията фотографски шедьоври на Никола Ерни в Цуг, Швейцария, но оттогава обикалят редица световни музеи, са осъществени от компанията за съхранение на изкуство Factum Arte с помощта на иновации по отношение на материала и технологиите, които от няколко години се въвеждат в студията на Factum Arte. Тим Уокър иска от компанията да произведе широкомащабни принтове с възможно най-висока резолюция върху гъвкав материал, който може лесно да се транспортира. Технологиите и материалът позволяват да се отпечатват огромни изображения – до 5,7 x 3 м без никакви видими свързвания и фуги. Вече отпечатана, всяка част се ретушира на ръка.

Оригиналната картина „Градината на земните удоволствия“ се намира в музея „Прадо“ в Мадрид (където има и неин вариант като стенен гоблен), а пълната интерпретация в серия от 27 кадъра на Уокър е показана преди 5 години като изложбен обект и в музея Het Noordbrabants в родния град на художника – Хертогенбош (или накратко Ден Бош). След година – в лондонския „Виктория & Албърт“. Следва Kunstha в Ротердам…

Дори понастоящем уникалните образи на Йеронимус Бош все още изглеждат необичайни и смущаващи, но те не са чужди на съвременните кошмарни видения, извиквани по телевизията (сериалът „Черното огледало“, продължението на „Туин Пийкс“, риалити шоуто „Голо привличане“) и в киното („Кучешки зъб“ и „Омарът“ на режисьора Йоргос Лантимос, „Игрите на глада“ и всичко от Ларс фон Триер). Тим Уокър се чувства като естествен модерен наследник на Бош, защото не се страхува да се отклони от конвенционалната красота и „удобните“ сцени. Маестрото е всеизвестен с това, че отказва да обработва кадрите си с фотошоп, така че всеки един детайл в тях реално съществува. Елементите във всяко изображение са

 

материални обекти, с които моделите му могат да взаимодействат

Като нещо реално в нереалното цяло… Сет-дизайнерката Шона Хийт последователно е превръщала двуизмерни образи в триизмерни обекти, в парчета фантастичен живот в кадрите на Уокър. За Уокъровата интерпретация на „Градината на земните удоволствия“ Шона пресъздава елементи на герои от оригиналната картина, стъклено кълбо, бонбонено-розови структури от мистериозни бодили, непропорционални уши и огромни раковини: ръчно изработени предмети с кадифен блясък. И те може би изглеждат по-странно от манипулираните с фотошоп образи, защото магията е ръчно създадена и нагласена – от извънмерно големи плодове до блестящи човешки тела. Да, много от тях са прекалени, но такъв е и триптихът на Бош…

„Градината на земните удоволствия“ на Бош обикновено се тълкува като предупредителна приказка за онези, които се поддават на греховните глезотии на света, които са готови да изядат ябълката, лудувайки със змии и деликатна плът. Картината е като страховита басня за резултатите от тези грешни избори. Каквото и да е било първоначалното намерение на художника, произведението и днес е красива, смислово многопластова картина, богата на символични значения и потенциално отворена за различни „прочити“. В съвременното пресъздаване на „Градината на земните удоволствия“ от обектива на Тим Уокър ясното разделение между грешник и светец е замъглено; това, което някога е било приемано за греховно угаждане, днес е поставено под въпрос. Къде е злото в тези деликатни, кадифени светове?... Човекът, отразен в образите на Уокър, е и двете – красив и ужасяващ, добър и лош, грешник и светец, светлина и мрак.