Момиченце от Манила, родено в първите часове на днешния ден, е 8-милиардният жител на планетата, обявиха световните агенции. Винис Мабансаг е родена в Тондо, Манила в 1:29 ч. местно време. Тя, разбира се, е само символично избрана за тази слава, тъй като ООН няма как да знае във всеки миг колко деца се раждат по света.

От днес човечеството официално е 8 млрд. души - денят на 8-милиардното бебе е избран чрез демографски проекции и също е символичен, макар че темпото на увеличение подсказва приблизително в кой период от тази година ще преминем тази граница. Въпреки тържествените сайтове и презентации на ООН по този повод, повечето световни медии коментират момента като тревожен заради нестабилността, кризите, екстремния климат.

Все пак в демографските процеси се вижда и лъч надежда - от 70-те години насам се наблюдава забавяне в прираста. За последния милиард например ни трябваха 12 години, докато следващият ще отнеме 15 години - до 2037 г. А през 2020 г. пандемията за пръв път свали годишния прираст под 1%.

Азия и Африка срещу Европа и Америка

Следващият милиард ще дойде основно от Азия и Африка, докато в Европа приносът ще е с отрицателен знак заради демографската криза на Стария континент. Най-големият принос за 8-ия милиард е на Индия - 177 млн. души, а Китай е на второ място със 73 млн. души.

До 2050 г. над половината от прираста в населението на планетата ще се дължи на осем държави - Демократична република Конго, Египет, Етиопия, Нигерия, Пакистан, Филипините, Танзания и Индия. Държавите със среден и висок стандарт на живот допринасят едва 250 млн. души към осмия милиард.

Глобални тенденции

Стотици хиляди години трябват на човечеството да достигне 1 млрд., но след това само за около 200 г. то се увеличава седем пъти. Първият милиард е достигнат през 1803 г. През 1927 г. ставаме 2 млрд. души, през 1974 г. - 4 милиарда. През 2011 г. преминаваме границата от 7 млрд. През 60-те години на миналия век достигаме връх в прираста - 2% на година, но оттогава забавяме растежа.

През последните години наблюдаваме драматични промени в раждаемостта и продължителността на живота. В началото на 70-те години например една жена средно е имала 4,5 деца. През 2021 г. този показател вече е 2,3 деца на една жена. Продължителността на живота пък се увеличава от 64 г. в началото на 90-те до 71 г. през 2021 г., като тук имаме намаление от 73 г. през 2019 г. заради високата смъртност през най-тежките години на пандемията.

Наред с това миграцията ускорява ход и това го виждаме всички със засиления натиск по нашите и другите европейски граници. Увеличава темпо и урбанизацията. Първата година, в която имаме повече хора в градовете отколкото в селските райони, беше 2007 г. До 2050 г. 68% от световното население ще живее в градове.

Далечното бъдеще

Според прогнозите на ООН човечеството ще достигне своя пик през 80-те години на нашия век и този пик ще е около 10,4 млрд. души. На това ниво ще останем до 2100 г., като този прираст от 2 млрд. се коментира като направо скромен на фона на главозамайващото увеличение от последния век.

Индия: Тежестта на първото място

В един момент на 2023 г. Индия ще задмине Китай и ще заеме първото място с най-многолюдно население на света. Сега Индия е малко над 1,39 млрд. души - четири пъти повече от САЩ. В Китай живеят 1,41 млрд. Но всеки ден в Индия се раждат 86 000 бебета, докато в Китай са 49 400. Така Индия ще стане държавата с най-голямо население на планетата догодина, а през 2060 г. ще е 1,65 млрд. души.

В Индия обаче нямат повод за радост. През следващите 10 г. една трета от прираста ще дойде от два северни щата - Бихар и Утар Прадеш, и двата с огромен дял население, живеещо в крайна бедност. Бихар - може би най-изостаналият щат на Индия, е и единственият, където жените все още раждат по повече от три деца. За стабилизиране на населението се приема моментът, в който на една жена се падат 2,1 деца, но в Бихар този момент ще настъпи чак през 2039 г. Най-образованият и прогресивен щат - Керала, достигна този праг през 1998 г.

Средната възраст на индиеца е 29 г. Младите са 360 млн., но това е капитал само при сериозни инвестиции, а при съвременните възможности е по-скоро непредсказуем фактор. Тази година например в Бихар избухнаха безредици, след като над 12 млн. души се сбориха за 35 000 работни места в Индийските железници - най-големият и надежден работодател в държавата.

Китай: Рисковете на забавения растеж

Китай десетилетия наред се мъчи да овладее своя прираст с прословутата политика на едното дете, която в най-строг вариант действаше от 1980 до 2015 г. Но от следващата година се очаква населението на страната да започне да намалява. Раждаемостта през 2021 г. е 1,16 - по-ниска от стандарта на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за стабилно население - 2,1. На практика, в момента Китай е сред държавите с ниска раждаемост, като тази година се очаква да достигне рекордно ниско ниво - под 10 млн. при 10,6 млн. за 2021 г. (което на свой ред беше с 11,5% по-ниско спрямо 2020 г.).

Във времена на ограничени ресурси, екстремен климат и какви ли не други проблеми това намаление би следвало да е повод за облекчение. Но не е така. Със забавянето на раждаемостта делът на възрастното население ще започне още по-главоломно да расте. Сега китайците над 65-годишна възраст са около 13% от населението на страната, но делът им ще се увеличава драстично през следващите години. Намаляващата работна сила означава това, което се случва у нас - все повече хора над трудоспособна възраст ще тежат на все по-малкото работещи.

Къде е Европа

През 2020 и 2021 г. населението на Европа намаляваше, като главният фактор за това беше пандемията. Населението на 27-те държави членки падна от 447 млн. на 1 януари 2021 г. на 446,8 млн. на 1 януари 2022 г. Единствената друга година, в която е регистрирано намаление на населението от 60-те години насам е 2011 г. Прирастът на Стария континент до голяма степен зависи от външната миграция, като миналата година тя е 1,06 млн. души при 800 000 през 2020 г. Вижда се обаче, че това не стига да се неутрализира ефектът на ниската раждаемост.