Медия без
политическа реклама

Зрелостниците имат рекордно слаби резултати по български език

По 8 от общо 13-те предмета от втория изпит оценките на дванадесетокласниците се понижават

EПА/БГНЕС

Надеждите за подобряване на постиженията на учениците, подхранвани от миналогодишните по-високи оценки на държавните зрелостни изпити по български език и особено по математика, се оказаха мимолетни. Матури 2019 отново поднасят лоши новини, характерни за последните години.

Влошаването по български език и литература обаче е шоково - резултатите на дванадесетокласниците по този предмет са едва 50 т. от 100 възможни и са най-ниските, откакто изобщо съществуват матури, въпреки старателните опити на МОН да не назове директно този факт. В сравнение с м.г. те се влошават с 3 точки, като все повече на очи се набива невъзможността на младежите да боравят с текст - да го разбират, създават и резюмират.

За разлика от 2018 г., когато зрелостниците се представиха по-добре по 8 от общо 13-те предмета от втората матура, през 2019 г. повишения, и то незначителни, има само по 5 предмета - химия, философия, биология, руски и испански език, като най-обезпокоителен е спадът при оценките по английски - с рекордните почти 18 точки надолу.

От просветното министерство не показаха особено притеснение - както винаги оттам се опитаха да оправдаят плачевните резултати с различното ниво и мотивация на всеки випуск, с изключение на извода, че усилията на учителите занапред трябва да бъдат в посока на усвояване на учениците на ключовото умение да създават и анализират текстове.

Тенденцията на матурите да се пробват все по-малко младежи продължава и тази година. Въпреки че заявления за явяване на първата матура по български подадоха над 52 хиляди зрелостници, на изпита са се явили едва 49 хиляди души. При втория изпит от 41 хиляди кандидати реално тестове са държали 39 хиляди души.

Особено внимание заслужават рекордно слабите резултати по основния предмет - български език и литература. Ако през последните три години оценките по него се подобряваха - от 51.6 т. през 2016 г., 52.5 т. през 2017 г. и 53.9 т. през 2018 г., то през 2019 г. средният резултат на учениците е 50.6 точки от 100 възможни (равно на "добър 4.06"), което е по-слабо дори от 2016 г., когато бе ударено дъното. Влошаването се дължи на увеличения брой на двойките и тройките - съответно от 5.9 на 8.7% и от 19.9 на 24.9%, както и на намалелия брой на добрите оценки. "Добър 4" по български са получили 29% от учениците, докато м.г. процентът им беше близо 32%. С "много добър 5" могат да се похвалят само 26.8% души, за разлика от м.г., когато те бяха 29.5%. Отличници са само 10% от зрелостниците, при положение, че м.г. "отличен 6" получиха 12.4%.

Най-сериозни затруднения зрелостниците са имали със задачите, свързани с написването на текст. На 33-а задача например, която изисква формулиране на собствена теза по една от няколко посочени теми, 17% от учениците са получили нула точки, докато м.г. процентът им е бил 10%. При 34-та задача, по която трябва да се резюмира сбито даден текст, 21% от зрелостниците не са направили нищо, докато м.г. процентът на тези с нула точки е бил 13%. При последната 41-ва задача - написване на есе или интерпретативно съчинение, което т.г. бе върху разказа "Косачи" на Елин Пелин, изводите също не са блестящи - двойно повече ученици просто са преписали текста, вместо да разсъждават по него (скокът е от 3 на 6%).

От МОН признаха, че т.г. ярко се откроява проблемът с писането на текстове. Въпреки негативните данни обаче оттам смятат, че резултатите по БЕЛ "принципно са съизмерими" с предходните години. МОН смята и че по-ниските оценки се дължат и на масовостта на изпита - колкото повече хора се явявали, толкова по-слаби били резултатите. "Три точки по-малко не е сериозна разлика. Използваният материал е различен, випуските също са различни", коментира експертът по български език Александър Трингов. По думите му по-ниските оценки идват от недостатъчно овладените умения за създаване на собствен текст. Защо обаче в клас не е наблегнато точно на тези умения, при положение, че форматът на матурата е един и същ от години насам и създаването на текст е съществена част от изпита, така и не стана ясно. Директорът на дирекция "Образователни програми и образователно съдържание" Евгения Костадинова коментира, че уменията за създаване на текст "не са лесни неща" и не са придобити в достатъчна степен и от цялото общество. Зам.-просветният министър Таня Михайлова пък посочи, че занапред учителите трябва да наблегнат върху формирането на подобни умения сред учениците, защото те са ключови.

В посока стръмно надолу са и резултатите по повечето предмети от втората матура. Най-драстичен е спадът в оценките на изпита по английски език, за който имаше стотици оплаквания от зрелостници за сгрешени и подвеждащи въпроси. От МОН останаха на позицията си, че грешки в матурата по английски няма и изобщо не коментираха на какво се дължи рекордното понижение на средния резултат по този предмет - от 79.8 точки на 61.8 точки, освен дежурното обяснение, че той е избран от най-много младежи (над 14 хиляди). Тук прави впечатление, че при подредбата по училища традиционните отличници на втората матура - английските гимназии, отстъпват на математическите.

Географията "бие" всички предмети по най-нисък среден резултат - 38.4 точки при 44.1 точки през м.г. "Резултатът не е изнанадващ за нас", коментираха от МОН и припомниха оценките през 2010 г., когато 40% от зрелостниците, явили се на втора матура по география, са получили двойки. "В годините не е намерена конкретна причина, на която да се дължат слабите оценки по география, освен че това е въпрос на мотивация на учениците и на подходящ избор на предмет, по който учениците са най-силни. Явно учениците са имали недобра преценка по отношение на избора на географията", коментираха от министерството.

По физика средният резултат на зрелостниците е 60 точки при 66.9 т., постигнати през 2018 г. При историята понижението е от 55.4 на 51.2 точки, при италианския език - от 55 на 51 т., при френския - от 71 на 68 т., при немския - от 80 на 74 т., при математиката - от 70 на 69 т. По останалите 5 предмета от общо 13-те, по които може да се държи втора матура, има подобрение на резултатите, но като цяло то е незначително. По химия средният успех се подобрява от 76 на 77 точки, по билогия - 48.2 на 48.4 т., по философия - от 49 на 53 т., по руски език - от 68.7 на 69 т., а по испански език - от 69.7 на 76.9 точки (най-сериозното увеличение).

 

ЧЕРНО И БЯЛО

От МОН предпочетоха да наблегнат на позитивните сравнения. Например - че броят на отличните оценки като цяло е по-висок от броя на двойките, че броят на учениците със 100 точки се е увеличил - от 215 на 226 души, както и че броят на учениците с две двойки е намалял - от 1778 на 973 младежи. Те обаче не могат да скрият други неприятни факти - че зрелостниците с 0 точки се увеличават от 4 на 29 души, тези с две пълни шестици намаляват от 59 на 17 души, както и тези с две отлични оценки - от 5178 на 3065 души, че учениците с поне една слаба оценка се увеличават от 4 496 на 5 939, че слабите оценки по втората матура растат и т.н.

 

ПО-ПО-НАЙ

Няколко изненади има в топ 10 на училищата с най-добър резултат на матурата по български език. Частно училище "Дорис Тенеди" в София се появява сред отличниците на шеста позиция, а Първа частна математическа гимназия в София влиза в класацията под номер осем. Лидер безапелационно си остава 91-ва първа немска гимназия (5.64 т. среден успех), следвана от 73-то училище "Вл. Граматик" (5.60 т.), което м.г. беше на 4-та позиция, и 164-та Испанска гимназия, която пада от второто място м.г. Четвърти е Американският колеж (м.г. на 5-то място), следван от езиковата гимназия в Пловдив (м.г. трета). На 7-мо място е СМГ (шеста м.г.), на 8-мо - Първа частна математическа гимназия в София (третото ново попълнение в топ 10), на 9-та - ПГЧЕ "Й. Екзарх" във Варна (м.г. варненският представител бе Първа езикова гимназия) и Първа английска в София (и м.г. бе на 10-то място).

На втория предмет по избор най-добри са резултатите на СМГ, следвана от Първа частна математическа гимназия в София и - изненада - средно училище "Хр. Ботев" в с. Чепинци. От МОН обясниха, че успехът тук се дължи на целенасочената и дълогодишна работа по биология. Повечето от 26-те зрелостници там са държали втора матура по този предмет и са постигнали добри резултати.

Ключови думи:

матури 2019