facebook
twitter

Първа страница

Делът на неплатените битови сметки расте

Просрочията към телекоми и фирми за бързи заеми също растат за сметка на кредитите към банки
1275
Pixabay

Задлъжнялостта на българите към банките намалява, но расте тази към фирмите за бързи кредити и за доставка на ток, вода и парно. Това показва анализ на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) за първите шест месеца на годината. Според него делът на просрочените задължения на гражданите към фирмите за бързи заеми е нараснал на 20% при 18% за първото полугодие на 2018 г. От 1% на 5% пък се е увеличил делът на неплатените в срок сметки за комунални услуги. Ръст от 15 на 17% се отчита и на задълженията към мобилните оператори.

Като цяло обаче броят на хората с просрочени дългове намалява през тази година. През първото полугодие длъжниците, предадени на фирми за събиране на вземанията, са били 570 хиляди души, а година по-рано са били 636 хиляди, съобщиха от АКАБГ. Това, че са дадени на "събирачи на дългове", означава, че тези потребители не са плащали вноските и сметките си повече от три месеца.
Чувствително е спаднал и трудносъбираемият дълг, възложен на колекторските агенции. След миналогодишния спад сега за първите 6 месеца на 2019 г. понижението е с 38% - от 743 млн. лв. за първото полугодие на 2018 г. на 464.3 млн. лв. за първите шест месеца на тази година. Така средният дълг на потребителите, който миналата година достигна 1162 лв., сега вече е 815 лв.

Според Райна Миткова, председател на АКАБГ, причините за подобрената ситуация със задлъжнялостта на населението са комплексни. "От една страна, през последните години кредиторите промениха политиката си и все по-често прибягват до ранна продажба на лошите си портфейли, най-вече банките. От друга страна, макроикономическата среда се подобрява - потребителите са по-платежоспособни, по-сигурни в доходите си и се стремят да погасяват задълженията си навреме. Не е за пренебрегване и друг факт - финансовата култура на българите се подобрява. Те все повече разбират, че неплащането носи единствено негативи за тях, което ги кара да бъдат по-стриктни и да запазят доброто си кредитно досие", коментира Миткова.

Тези наблюдения обясняват защо делът на просрочените задължения към банките, предадени за събиране на колекторските фирми, пада от 54% на 49% за последната година. Въпреки това банките остават най-големите кредитори на гражданите.

При междуфирмената задлъжнялост също се наблюдава сериозен спад в обемите и покачване на редовността на плащане - най-висока от 6 години насам, посочиха от АКАБГ. Това е тенденция в цяла Европа, където по-голям процент от фактурите се плащат навреме в сравнение с предходната 2018 г. У нас 77% от издадените фактури също се плащат навреме през настоящата година при 76% през миналата. 

 

ПРОФИЛ

Повишението на длъжниците с "бързи" кредити пък се обяснява с профила на потребителите на този конкретен продукт, който на практика не се изменял сериозно във времето.
Без промяна е профилът и на средностатистическия длъжник - млад мъж около 30-годишна възраст, със средно или висше образование, работещ на трудов договор. Тази година преобладават длъжниците от Благоевград и Варна.

3

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Стига глупости!

14.08.2019

РУМЕН БЕЛЧЕВ

1193
Затварянето на екарисажа в Шумен бе поръчано от политически фигури

09.08.2019

АЛИСА ИВАНОВА

6613 1
ЧСИ разпродава имоти на Любослав Пенев за над 1.1 млн. лв.

16.07.2019

2129 3

Коментари

fractal

За жените няма ли статистика

Solace

Суха статистика, без анализ на причини и тенденции. И малко изкривен за брой на хора, а не за общ портфейл.

 

Тъй като всеки кредитор (без тези с налепените по стълбовете рекламки от типа "До 5 000 лв.! Може и с лошо ЦКР!") стъпва на база кредитна история и проверки в Централния кредитен регистър на БНБ, е нормално ако влошаваш портфейла си - да не получаваш нови кредити. По този естествен начин спада и лошият портфейл спрямо предходната година.

Казвал съм го много пъти във форума - преориентирането към бързи заеми за сметка на банкови кредити е продиктувано от бързината и от (уж) облекчените условия. Бърз кредит е много по-скъп от банков такъв, слагайки лихвата и другите такси - разбира се, с уговорката за срочността на кредитите, тъй като банките нямат практика да финансират за 3-5 месеца.

А това, че лош портфейл се продава по-рано от банките не е вярно. Първо, защото не са много банките, продаващи си лошите вземания, и второ, защото ги държаха до последно преди AQR-а. 

Бончо Генчев
снимка на Бончо Генчев

Задълженията растат, но ... рекламите и те растат. Реклами на същите тези неща, по които българинът е задлъжнял.

Някакъв анализ от страна на държавата ?

Няма.

Защото няма институции и оттам няма и държава.

Всичко е на самотек.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×