Quantcast

Медия без
политическа реклама

Учениците получават втори шанс на матурите

Единодушно се прие и обвързването на заплатите на университетските преподаватели със средните за страната

СНИМКА : ИЛИЯНА КИРИЛОВА
Все още не е ясно от кога младежите с незадоволителна оценка на матурата ще могат да се явяват повторно за по-висока оценка.

Депутатите дадоха зелена светлина на предложението, за което настояваше и Омбудсманът, матурата да се повтаря за по-висока оценка с цел увеличаване на шансовете на младежите да бъдат приети в желаната специалност в университет. Това стана с приемането на първо четене в пленарна зала на промените в закона за предучилищното и училищното образование, предложени от депутати от ГЕРБ и ПП-ДБ. За да станат факт те, следва да получат одобрение и на второ четене.

Според новите текстове зрелостниците, които не харесват оценката си от задължителната матурата, ще имат право да се явят на втори държавен зрелостен изпит. В момента възможност за поправителна матура имат само за тези, които получат "Слаб 2" на изпита, но не и ако имат например "Добър 4". Така излиза, че единствената възможност за младежите, които смятат, че не са се подготвили добре за матурата, е да се откажат от нея по време на провеждането й, да получат двойка и така да се явят на поправителната сесия през август/септември.

С поправките се дава шанс на зрелостниците, получили "незадоволителна" оценка на матурата (която за всеки ще е различна - бел. ред.), да имат право еднократно, "до края на календарната година, следваща първото полагане на държавен зрелостен изпит, да се явят на следващ насрочен държавен зрелостен изпит в същото училище". Т.е. те ще могат да се явят на матура до 1 г., или на следващата редовна изпитна сесия, която обикновено е през май месец. За новата им оценка, ако тя е по-благоприятна, ще се издава удостоверение, без да се налага повторно издаване на диплома за завършен 12 клас. Предстои между първо и второ четене на законопроекта да се уточни от кога ще влезе в сила мярката, както и дали тя ще засегне учениците, които вече са положили своите матури. 

 

"Да" и на минималните заплати в университетите

Единодушно, със 115 гласа "за" и нито един против или въздържал се, депутатите приеха и промени в закона за висше образование, предложени от депутати от ГЕРБ, начело с Медиха Мехмед-Хамза, Красимир Вълчев и др., с които заплатите на университетските преподаватели се обвързват със средните за страната. 

Минималната заплата за най-ниската академична длъжност "асистент" следва да е не по-ниска от 125% от средната брутна заплата за страната за последните 12 месеца. Средната заплата на преподавателите в държавните висши училища трябва да е не по-ниска от 170% от средната заплата за страната. Стипендиите на докторантите пък трябва да са не по-ниски от 125% от минималната заплата за страната, което според изчисленията на синдикат "Висше образование и наука" към КСНБ, които се бориха за въвеждане на минималните прагове, означава увеличение от 1000 на 1166,25 лв.

В новите текстове изрично се посочва, че средствата от държавния бюджет за висше образование трябва да се планират ежегодно в размер "не по-нисък като сума и размер от БВП спрямо заложеното в бюджета за предходната година" и да следват целите, заложени в Стратегията за развитие на висшето образование. Според шефа на просветната комисия Красимир Вълчев няма гаранции, че и да се приемат тези текстове, те ще се изпълняват. "Виждаме, че и текстове от закона за бюджета не се изпълняват. Затова те трябва да се отстояват", заяви той. По думите му обаче определянето на минимална заплата за асистентите, която да се увеличава всяка година, е важно, защото тя има сигнално значение за системата. Същото според него важи и за заплатите на останалите преподаватели, ако искаме да имаме добри доценти и професори, които са в основата на качественото висше образование. "Това не е достатъчно условие, но е задължително", смята той.

По негово предложение бе одобрен по-дълъг срок - от 3 седмици - за предложения между първо и второ четене на промените, които да заложат гаранции, че ще се запази политиката за финансиране на университетите според комплексната оценка за качеството на предлаганото от тях обучение. "2024 г. е първата от много години насам, в която няма средства за повишение на субсидията за качество. Има висши училища, които подържат преподаватели в специалности с ниска реализация и качество. Когато им дадем пари за заплати, елиминираме системата за качество. Как срещаме двата модела - бяхме решили да се сключват споразумения с университетите, в които те трябваше да изпълнят определени ангажименти. Заради липсата на последователна политика обаче това не се случи", коментира той.

 

"Не" на повтарянето в 3 и 4 клас в училище

Не бе подкрепен обаче проектът за промени в училищния закон на "Възраждане", който предвиждаше децата да повтарят в 3 и 4 клас, ако не са усвоили основните знания и компетентности, представител на учителите да влиза в комисиите по избор на директори и да има 8 г. задължителен стаж за шефовете на РУО. Най-голяма дискусия предизвика идеята за повтаряне на учениците в трети и четвърти клас, която се подкрепя от 90% от българските учители и директори. От "Възраждане", а и от БСП, които подкрепиха идеята, обясниха, че това е единственият шанс тези деца да се поправят и да наваксат огромните пропуски, а родителите им да бъдат сигнализирани, че трябва да положат усилия за децата си. Опонентите на предложението от ГЕРБ и ПП-ДБ обаче заявиха, че оставени да повтарят, децата се демотивират и така има още по-голяма опасност да бъдат изхвърлени от системата. 

"Няма доказателства, че повтарянето помага на децата да подобрят знанията си. Как точно ще бъдат санкционирани родителите? По този начин всички негативи остават за детето?", коментира Елисавета Белобрадова. Според Красимир Вълчев повтарянето е в основата на изключващата система, каквато е била нашата в миналото. По думите му сега тя е станала избутваща, но това пак е по-добре, отколкото тези деца да останат завинаги извън образованието. По думите му децата, които повтарят, в голямата си част са не толкова тези от бедни семейства, а тези с различен майчин език от българския и необхванатите в детска градина. Затова за него рецептата е ранно обхващане в детска градина, допълнителна подкрепа, както и изготвяне на рамка за езикова интеграция на децата с майчин език, различен от българския.

 

 

Още по темата