Промяна на учебните програми и на формата на изпитите, изготвяне на стандарт за качество на образованието и за ранна детска грижа, както и на концепция за дигитализация на учебното съдържане, продължаване на програмата за строеж на детски градини и училища - това бяха част от над 10-те приоритета, които очерта пред екипа си новият образователен министър проф. Галин Цоков при изслушването си пред депутати в парламентарната просветна комисия. Заявките му като цяло са в посоката, предприета от предшествениците му акад. Николай Денков и Красимир Вълчев. Повечето от тях прозвучаха доста общо - министърът не се ангажира с конкретика по повечето теми, нито със срокове, до които да се предложат съответните решения и мерки, вероятно и заради твърде краткото време, откакто е начело на министерството. 

Бюджет за образование

Проф. Цоков започна с общото пояснение, че образованието и науката трябва да са национален и бюджетен приоритет. Затова, по думите му, в секторната политика на правителството е предвидено разходите за образование да не намаляват под 4.5 - 4.4.% от БВП. Припомняме, че само преди дни от синдикат "Образование" съобщиха за други намерения на новия кабинет - за 2023 г. например те да са 4.1% от БВП. Предстои да видим какво действително ще бъде прието в бюджета. Запитан дали все пак не трябва да се бори за повече пари, а не за запазване на сегашните средства за образование, министър Цоков коментира общо, че ще работи за осигуряване на повече средства за приобщаващо образование, както и ще че "ще се опитаме да увеличим парите от БВП за образование и наука през 2024/25 г.". Директорите обаче коментират, че не разбират какво означават тези общи приказки - например, че учителските заплати ще са 125% от средната за страната. "Никой не разбира какво означава това. Боравенето с такива услови прогнозни увеличение обърква всички. Това трябва да се изясни. Обществото трябва да знае, че учителите получават ниски заплати. Един млад учител със стартова заплата получава 1500 лв. Когато се прибере и види заплатата си, тя е с 22% по-малко, защото трябва да бъдат приспаднати данъци и осигуровки. Скоро няма да имаме млади учители в системата. Адекватното увеличение, което се очаква от 1 юли, е с 30%", заяви председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов пред Bulgaria on air.

Учебните програми

Основен въпрос, който силно вълнува ученици и учители, е дали и кога най-после ще бъдат променени учебните програми. За целта м.г. бяха направени мащабни допитвания до ученици, родители и ученици, които откроиха основните проблеми - прекалено сложен материал, несъобразен с възрастта на децата, излишни факти, липса на време за преговор и т.н.. Служебният министър проф. Сашо Пенов обаче така и не предложи конкретни промени в програмите, както се заричаше да направи поне няколко пъти. Наследникът му проф. Цоков заяви, че ще се опита да започне промяна в две посоки - намаляване на фактологията в учебниците и стартиране на дискусия за това учебните програми да са по-рамкови, интегрални и компетентностно ориентирани. За второто срок няма, а за първото той коментира, че ще стъпи на свършеното досега, т.е. на работните групи в МОН, които са работили по изготвяне на промени по отделните предмети, за да може "в следващите месеци да довършим процеса". По думите му там, където има малки промени в програмите, няма да се стига до конкурси за нови учебници. При предметите, за които се установи, че са нужни по-големи редакции, вероятно ще се наложи изготвянето на нови учебници. Не е ясно дали времето ще стигне новите учебни програми да са факт за началото на новата учебна 2023/24 г.

Изпитите и оценяването

И пред депутатите, както и в деня на изпита по български за 7 клас, министър Цоков повтори заявката си да започне дискусия за промяна на формата на националните външни оценявания и матурите по посока оценка не толкова на получените знания, колкото на придобитите умения и компетентности. И тук обаче ще трябва доста време, както и законови промени. Министърът коментира и, че е нужно изработването на модерен стандарт за качество на образованието, който да е свързан с успехите на учениците и с финансирането. Става дума за започната предните години методика за оценка на добавената стойност, която също не бе придвижена напред по време на служебния кабинет. "Вчера разбрах, че в едно професионално училище учениците постъпват със средна оценка 3, а завършват с 3.94. Това е голям прираст, повече дори от една езикова гимназия, а не се отчита при финансирането. Това е една от най-големите задачи пред средното образование, парите да следват качеството от гледна точка на напредъка на всеки ученик, заедно с голямата ножица между училищата и обрзователните неравенства", коментира проф. Цоков.

Директорските конкурси

Министър Цоков бе попитан и какво ще прави със спрените директорски конкурси заради съдебно обжалване на новата наредба за избиране на директори, в резултат на което над 450 училища работиха цяла година с временно изпълняващи длъжността лица. Той припомни, че наредбата е атакувана в една нейна точка - представители на МОН да не могат да бъдат членове на комисиите по избор на директори на общински училища. "Имаме два варианта - единият е да търсим възможност да бъде преразгледано решението на ВАС, което обаче значи забавяне с още няколко месеца. Другият - да съберем данни за сегашното състояние, защото м.г. бяха обявени 450 конкурса, но сега те са над 600. До понеделник е срокът да съберем данни колко училища вече са без директор след конкурс, след което да направим анализ на готовността на МОН за провеждане на конкурсите - по новата наредба те са на няколко етапа, трябва да сме готови с тестови задачи, както и с практически казуси, които да формират оценката на директорите", коментира проф. Цоков. По думите му ако МОН има готовност от гледна точка на тестовете, ще се опита да обяви конкурси за тези училища, които най-дълго време са били управлявани от временни директори.

"И така, в рамките на 50-60 училища може да получим тази картина, до понеделник, за цяла България ще може да се апробира тази методика и начин на действие в наредбата. Ще се видят нейните слабости, ако трябва ще се направят подобрения, за да са по-обективни конкурсите и да не създаваме напрежение", заяви той. Думите му обаче се разтълкуваха от депутати като изпробване на наредбата върху 50-60 директори-опитни зайчета, след което, ако тя се промени, останалите кандидати няма да имат равен старт с първите, чиито конкурси са били по други правила. ще бъдат неравно третирани, т.е. по други правила, спрямо първите конкурси. "Кандидатите ще са поставени при равни изисквания, ще търсим възможност да подобрим казусите, обмисляме най-добрия вариант", заяви неопределено той, обещавайки до седмица да даде повече конкретика.

"Решението на Върховния административен съд е, че процедурата по директорските конкурси може да бъде продължена оттам, откъдето е спряла. То може да бъде обжалвано от МОН или от дамата, която е подала съдебния иск, а може и да не бъде", коментира Диян Стаматов пред "Сега". По думите му пред МОН има два варианта - или да подготви нова наредба, или да продължи процедурата оттам, откъдето е спряла. т.е да продължи с конкурсите. Според него подходът първо да се апробират 10% от училищата е правилният, за да може след това да се коригират евентуални слабости.

Квалификации на учители

По отношение на учителските квалификации, които масово се правят проформа и за които досега не е измислено работещо решение от никто един екип в МОН, министърът посочи, че ще направи анализ по темата с цел те да се променят така, че да са свързани с конкретните проблеми на конкретните учители, както и да не бъдат извършвани само от външни фирми, но и чрез обмен на добри учителски практики. От думите му се разбра и, че ще работи за въвеждане на повече практически часове при първоначалната подготовка на бъдещите учители в университетите.

Висше образование

По отношение на висшето образование новият просветен министър даде заявка за промени в закона за висше образование, които да позволят "въвеждане при възможност и желание от университетите на обучение по посока 3-годишен бакалавър и 2-годишен магистър". Относно план-приема за 2023/24 г., срещу който имаше редица критики, той заяви, че сега е бил поставен в "цайт нот" и е нямал друга опция, освен леко коригиране на бройките по различните специалности. Още отсега обаче може да започне рзговорът за по-добро структуриране на приема догодина. Като други свои задачи той определи дефинирането на статута на различните висши училища - научноизследователски, професионални и образователни, продължаването на политиките по финансиране на университетите спрямо качеството и повишаване на заплатите на академичните длъжности, както и допълнително обсъждане на подготвения от служебния екип закон за научните изследвания и иновации.

И още

Министър Цоков заяви, че ще продължи програмата за строеж на нови училища и детски градини, ще има и нова такава програма. Ще се работи по цялостна концепция за дигитализация на училщното съдържание с акцент върху дигиталната раница на МОН и изготвяне на съдържание от и за учители, насочено към персонализирана работа с учениците. Сред приоритетите му са още изготвянето на стандарт за ранно детско развитие и концепция за езикова интеграция, намаляване административната тежест за учителите, промени в закона за професионалното образование и др. По отношение на Механизма за обхват и задържане на учениците той заяви, че вече се е срещал със социалния и здравния министър, предстои му среща с премиера Денков и общините, за да се подобри ефективността му от септември. Новият министър обеща и по-сериозна разяснителна кампания сред училищата за кандидатстването им за STEM кабинети.