Медия без
политическа реклама

МОН отчете и все още несъществуващи успехи

Скокът в учителките заплати и втората дата за НВО в 7 клас са сред резултатите, отбелязани от ведомството

проф. Галин Цоков
Сега
проф. Галин Цоков

Скок на учителските заплати, обявени конкурси за директори в 276 общински училища, регламентиране на втора дата за седмокласниците на НВО в случай на здравословен проблем, увеличаване на дните, в които родителите могат да извиняват отсъствията на децата си от училище по семейни причини, въвеждане на е-бележки. Тези резултати в работата си през последните 9 месеца отчете министерството на образованието и науката. Някои от дейностите обаче нито още са представени на обществото, нито написването им на хартия или започването на работата по тях гарантира, че те ще бъдат доведени до край. 

Едно от нещата, с които МОН се гордее, е разработената визия за стандарт за управление на качеството в училищното и предучилищното образование. За такава министър Цоков говори от месеци, но все още представен черно на бяло документ няма. "Стартирана" цялостна промяна на учебните програми също не означава нищо - работната група, която е започнала да разглежда програмите, се е събирала броени пъти. А дали и кога ще бъдат подготвени промени, които реално да влязат в сила, никой не се наема да каже.

В таблицата, в която МОН представя 50 мерки, които са изпълнени или в процес на изпълнение, много от резултатите звучат доста общо и като че ли да се отбие номера. Срещу зададената цел "създаване на условия за повишаване на качеството на образованието" например в графа "резултати" откриваме, че тя е "изпълнена", като са извършени 13 промени в мрежата на държавните и общинските училища и центровете за специална образователна подкрепа за 2023/24 г., от които 3 са закрити, 2 преобразувани, 4 имат промяна в наименованието, 2 - в адреса и т.н. МОН счита за изпълнена и задачата да осигури равен достъп до образование - чрез приемането на списък на защитени и средищни детски градини и с осигуряване на безплатен превоз на пътуващите деца и ученици.

На едро се описват различни обучения и квалификации на учители, без обаче да е ясно какъв е ефектът от тях и дали да са довели до по-качествено обучение. Одобрените национални програми в средното образование за 2023 г. също намират място в отчета - нещо, което МОН изпълнява ежегодно, отново без да се споменава за ефективността им. 

Целта "задълбочаване на връзката между размера на държавната субсидия за държавните висши училища с качеството на образованието" също е отчетена като изпълнена - с приемането на закона за държавния бюджет, с който базовият норматив за издръжка на професионалните направления от 700 на 719 лв. Не се споменава обаче нищо за липсата на близо 50 млн. лв. тъкмо за качество за 2024 г., за които синдикатите настояваха. За изпълнено очевидно се смята и идентифицирането на потребностите за развитие на висшето образование - с изготвената Национална карта за висшето образование, към която обаче също имаше редица критики от бизнеса.

"9 месеца в сферата на образованието не е голям период. Това е система, която се развива дългосрочно. Но 9 месеца са достатъчни, за да се поеме в правилна посока. Подкрепата, която получихме, най-вече от учителското съсловие, ни дава увереност, че поехме по правилния път. Че дори и най-трудните реформи са възможни, когато зад тях заставаме всички", коментира проф. Галин Цоков.

 

СВЪРШЕНО

От МОН посочват, че през последните месеци е стартирано реалното дигитализиране на образованието с "Дигиталната раница" на МОН, която вече включва над 30 000 е-ресурса. Друг е въпросът, че въпросната раница все още не съдържа необходимите за всички класове ресурси и не се ползва повсеместно.

"България е една от първите държави, разработили насоки за използване на изкуствения интелект в учебния процес. Стартира и процесът по изграждане на STEM център във всички над 2 200 български училища. Намерихме дом и за Националния STEM център - в София Тех Парк, в нова и модерна сграда, която да подготвя бъдещите ни медалисти на международни състезания и олимпиади. Бяха приети и промени в закона за професионалното образование и обучение, с които държавата пое осигурителните вноски на децата, включени в дуална форма на обучение", се посочва в отчета на МОН.

В него е отбелязано, че са направени сериозни инвестиции и в материалната база - обновени са 577 класни стаи в областта на хуманитарните науки, създадени са 177 нови кабинета за работа по интереси, а училищата с нови училищни библиотеки или кътове за четене са 331. Стартирал е и процесът по обновлението на спортните площадки и физкултурните салони в над 500 български училища, а осигуреното финансиране е близо 250 млн. лв. Припомня се програмата на кабинета с бюджет от 240 млн. лв. за изграждане и разширяване на детски ясли, градини и училища, по която стартира изграждането на 33 нови сгради, а други 57 ще бъдат реконструирани и обновени, както и отпускането на средства за безплатни учебници за всички ученици от догодина.

Място в отчета се отделя и на мерките, насочени към висшето образование и науката. От МОН акцентират на разработения закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите. Той обаче бе силно разкритикуван от гилдията. Сред резултатите е посочено увеличаването на минималната заплата за най-ниската академична длъжност „асистент“ в държавните висши училища с 310 лв. през 2023 г., както и заложените средства в бюджета за 2024 г. за ново увеличение с още 290 лв. "Осигурени са и 200 млн. лв. за ремонт на студентските общежития, а в следващите месеци стартира нова национална програма с бюджет от 10 млн. лева за модернизация на академичните библиотеки в 33 държавни висши училища", посочват от МОН. Припомнят се и подготвените промени в закона за висшето образование, които предвиждат безплатно висше образование за всички студенти и докторанти по държавна поръчка и които също не се приемат от синдикати, ректори и бизнес.

Ключови думи:

Галин Цоков