Quantcast
Директори настояват МОН да осигури таблети за всеки ученик | СЕГА
facebook
twitter

Просвета

Директори настояват МОН да осигури таблети за всеки ученик

Моделът 1:1 у нас се прилага от 150 паралелки от 50 училища
859
 Илияна Кирилова
Внедряването на модела в цялата система определено би било скъпо, но не и като пилотен проект или национална програма, смятат директори

"Едно устройство - един ученик" - все повече стават гласовете в подкрепа на въвеждане в българските училища на модела, наречен "1:1". Редица директори, граждани, синдикати и НПО са изпратили становища до просветното министерство, в които настояват моделът да се превърне в национална програма или стандарт за цялото образование.

"1:1" е модел на организация на учебния процес, при който всеки ученик и учител имат свое електронно устройство и свързан към него персонален профил. Те имат персонален преносим компютър - хромбук - и постоянен достъп до интернет, учат, работят и общуват в групи, както в класната стая, така и извън нея. Идеята на този метод е учениците да станат участници в образователния процес, да се научат да създават съдържание, а не само да потребяват такова и др.

По подобен модел са създадени иновативни училища по света - в САЩ, Нидерландия, Финландия, Швеция и др. В България за първи път моделът 1:1 се въвежда през 2019 г. при една паралелка в езикова гимназия "Иван Вазов" в Пловдив, с помощта на Центъра за творческо обучение. Понастоящем паралелки по този модела има в още 13 града у нас. 

 

ПОДКРЕПА

"През изминалите 3 г. моделът "1:1" се развива успешно в цялата страна, заедно с подкрепата на МОН. В рамките на тези 3 г. броят на работещите по него училища нарасна на 150 паралелки в 50 училища. Възможността, която получиха училищата, е да развият иновация, стартирала от самата система и то в условията на COVID-19", посочват от синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". По думите им благодарение на успешното въвеждане на този модел в момента над 500 учители преподават и над 2000 ученици учат по най-съвременни и иновативни начини. "А най-важното е, че за учениците учебният процес е интересен и предизвикателен, защото използват иновациите за обучение и придобиват знания и умения в средното образование, които се търсят на пазара на труда", казват оттам.

От профсъюза посочват, че училищата заявяват готовност да продължат да развиват модела и той да се превърне в национален стандарт. За целта обаче е необходима подкрепа в три направления: подходящи и сигурни устройства, квалификация на преподавателите и общност от съмишленици. Затова от синдиката предлагат да се обособи подходяща целева програма за училищата, които са готови да прилагат и развиват модела 1:1, или той да се включи в някои от настоящите национални програми за внедряване на иновации и развиване на дигитални умения, като им се осигурят устройства, средства за обучения и подготовка за прилагане на модела. "Реализирането на модела 1:1 в по-голям мащаб е историческа възможност за повишаване нивото на иновациите в българското средно образование, смисленото използване на технологиите в образователния процес и подобряване на дигиталните умения на ученици и учители", смятат от "Образование".

Становища в подкрепа на въвеждане на модела в българскара система са изпратили още от Коалицията за медийна грамотност, от Пловдивския университет "П. Хилендарски" и др. От Съюза на работодателите в системата на народна просвета пък прилагат списък на 94 училища, които внедряват или са дали съгласие да внедрят модела от спетмвери 2022 г. Оттам са изчислили, че процесът може да започне веднага за над 300 училища у нас и да включва поне 500 нови паралелки.

 

СПЪНКИ

Проблемът при метода е в две насоки - прекаленото голямото финансиране, което държавата следва да осигури за закупуването на хромбуци за всеки ученик, както и факта, че тези устройства работят със софтуер на Гугъл.  Образователната система е по- свикнала с продуктите на Майкрософт.

У нас действа национална програма "Информационни и комуникационни технологии в системата на предучилищното и училищното образование", чийто бюджет за м.г. бе 16.3 млн. лв., а за тази е планиран на 12.5 млн. лв. Тя обаче е с различна цел от исканата от директори и синдикати - средствата по нея се използват за доизграждане на wi fi мрежи в училищата, за интернет, за внедряване на образователни електронни ресурси и съдържание, за закупуване на интерактивно мултимедийно оборудване за школата и т.н.

 

Още

Приятелски фирми на властта поемат отново ББР

01.12.2022

3953
МОН предлага уверенията за студенти и докторанти да отпаднат

17.11.2022

462
За трети път МОН откри плагиатство у професора-рекордьор Терзиев