14 екипа на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) проверяват дали са изпълнени условията за изплащането на еднократните помощи. След като хората от хиляди населени места, които попадат в 20-километровите санитарни зони, както и във високорисковите зони извън тях, бяха принудени да умъртвят "доброволно" прасетата си, от БАБХ започнаха да изплащат еднократната помощ от 300 лв. на двор за дезинфекция.

В отговор на въпроси, зададени от в. "Сега", от земеделското министерство обясниха, че 14 екипа от Централното управление на агенцията по храните правели проверки на местата, където стопаните са получили помощта за почистване и дезинфекция. Към 10 септември изплатените средства са били в размер на 5 млн. лв. в 1205 населени места в 27 области, става ясно от отговора. В него не става и дума как 14 екипа биха могли да се справят с нужните проверки. За размера на изплатените суми съобщи в понеделник и министърът на земеделието и храните Десислава Танева, като по нейни думи средствата обхващат малко повече от половината засегнати стопанства. 

Досега обаче не е съобщен точният брой на населените места, в които хората трябва да получат еднократната помощ за дезинфекция. Би трябвало финансовата подкрепа да важи за всички стопани - с нерегистрирани и регистрирани животни. Реалните обезщетения, които не са за дезинфекция, са предвидени само за стопани с регистрирани животни.  Според правилата това трябва да става с протокол, подписан от кмета на съответното населено място, а стопаните на умъртвени и "доброволно усвоени" животни да са подали декларация, че в следващата година няма да отглеждат прасета. При ограничения капацитет за проверки това отваря огромна пробойна за спекулации и за подаване на неверни данни, особено във време преди наближаващи местни избори.

Миналата седмица от земеделското министерство само загатнаха колко ще бъдат разходите за справяне с чумата, в които влизат и обезщетенията за стопаните. По изчисленията на министерството те ще достигнат 23 млн. лв. За това е уведомена ЕК и се чака решението й. Ако се получи одобрение, ще се изплатят 75% от разходите. Колко е предвидената сума обезщетение на големите свинеферми, не се знае, нито пък дали изплащането на обезщетенията за регистрираните животни в свинекомплексите е започнало. 

От отговора на министерството става ясно само, че служители на съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) и кметът на населеното място извършвали проверки за "изпълнение на мярката за доброволно усвояване на месото" или за това дали хората са избили прасетата си "доброволно". От Агенцията по храните обясниха за в. "Сега", че начинът един собственик да докаже, че е предприел марки за дезинфекция, е "въз основа на констативен протокол, по образец за извършено клане, почистване и дезинфекция от кмета".

Още щом започна изплащането на помощите в началото на септември, ветеринари и кметове в Русе алармираха за много бумащина и подписи, които били необходими, за да могат хората, заклали прасетата си, да вземат подпомагането.

НЕДОВОЛСТВО 

Междувременно ловни дружинки в Пазарджик готвят протести. Те настояват земеделското министерство да преразгледа част от мерките срещу разпространението на африканската чума до 1 октомври. Над 30 ловни организации в страната са се подписали под искането, което вече е внесено и в Министерския съвет. Ловците са на мнение, че мерките срещу чумата ще се окажат дори противопоказни - ограничаването на лова в определени райони не само няма да намали разпространяването на заразата, но ще доведе до още по-масовото й разпространение. "Спирането на лова в определени райони и разрешаването му в други води до концентрация на диви свине предимно в местата, където има зараза на африканска чума. В търсене на храна или брачен партньор те ще заразят много по-широк периметър, отколкото ако се разреши ловът и се намали популацията на дива свиня", обясни Евгени Абаджиев от инициативния комитет.