Сделката с американските изтребители сериозно и внезапно промени "физиономията" на българския бюджет. След като през август София преведе 1.2 млрд. долара за осемте самолета F-16 Block 70, излишъкът се срина до 1.1 млрд. лева. Същата сума - 2.1 млрд. лева, се отрази и на разходите на хазната, които внезапно скочиха до нетипични за летен месец размери. Българските правителства имат порочния навик да харчат огромни суми непланирано и за кратко време, но това обикновено се случва в края на годината.  

Само преди месец бюджетният излишък бе надхвърлил 3 млрд. лева, което даде повод на премиера Бойко Борисов да се хвали по конференции, първи копки и магистрални турове с небивали фискални успехи. И през уикенда Борисов изтъкна колко добре управлява държавната каса, като се позова и на последните добри оценки на агенциите за кредитен рейтинг. "Не могат да кажат, че тези агенции са прогерберски - няма как да им кажеш какво да пишат. Помните ли при Орешарски колко бързо замина всичко и от излишъци преминахме към дефицити? Това е разликата между добрия и лошия стопанин", обясни с назидателен тон премиерът, който гостува на летния университет на ГЕРБ-младежи във Варна. После призна, че доста е охарчил държавата: "Ако не бяхме купили самолетите, щеше да има за всички. Сега малко... добре, че имаме мазнинка. Точно преди избори много пари отидоха".

Всъщност с още един подобен "жест" или непланиран разход като спешното плащане на изтребителите и кабинетът "Борисов" може да се озове пред бюджетен дефицит в края  на годината.

Заради военните самолети, но и по други причини разходите на държавата през август рязко се повишиха. За осемте месеца те са 28.2 млрд. лв. - сума, която е с около 4.6 млрд. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. Според Министерството на финансите има и други фактори за това огромно покачване на харчовете спрямо 2018 г. Освен покупката на F-16 и ръстът се дължи на увеличените заплати в бюджетната сфера, а също и на по-високите разходи за пенсии и за здравеопазване, твърдят от екипа на Владислав Горанов. 

Увеличение спрямо предната година има и в приходната част на хазната, но то е по-скромно. Към 31 август постъпленията са от порядъка на 29.3 млрд. лв., което е с 3.3 млрд. лв. повече от 2018 г.  Събраните данъци са с 1.9 млрд. лева отгоре спрямо година по-рано. При неданъчните ръстът е с 1.1 млрд. лв., постъпили основно като вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система".

СРОДНИ СЛУЧАИ

Кабинетът "Борисов" изведе до небивали висоти порочната практика да се харчат огромни суми от бюджета, без да са били планирани. Печални примери са двата милиарда лева, дадени за "безплатно" саниране на панелни блокове, 500-те милиона лева, прехвърлени на държавната консолидационна компания за неслучили се все още "спешни" ремонти на язовири, както и 1.34-те милиарда лева, които в края на миналата година изненадващо бяха сервирани без обществена поръчка на държавното предприятие "Автомагистрали", за да построи 134 км от "Хемус".  После стана ясно, че държавната фирма тепърва ще купува машини и че вероятно ще сподели работата и парите с частни партньори, тъй като няма капацитет за такова мащабно пътно строителство. 

ЗАКАЧКИ

Пред младежите от ГЕРБ във Варна Борисов се впусна в шеги и закачки:  "Ако бях варненец, щях да търпя ГЕРБ, докато стане магистрала "Хемус". Догодина по това време не трябва да има и метър, по който да не се строи.  "Хемус", дето се вика - да я видя в необратим вид, мога да си отида в централата и да ви оставя да управлявате надолу. "Хемус" за Северна България е.... дето се вика – няма да ме има след десет години, ще видите разликата". Накрая се пошегува, че до България 2030 може да остане, но за 3030 не смята да е премиер.