Старозагорската опера ще представи най-новата си продукция на операта „Цар Калоян” от Панчо Владигеров на 17 и 18 юли от 21.00 часа на сцената на античния форум „Августа Траяна”, а в ролята на владетеля ще дебютира световният баритон Кирил Манолов, познат по сцените на оперните театри в Рим, Берлин, Барселона, Чикаго, Токио, Копенхаген, Будапеща, Лисабон, Брюксел, Мюнхен, Хамбург, Щутгарт, Парма, Дубровник и много други. Знаковата българска творба ще оживее под звездите на Стара Загора и ще напомни със своята мащабност и оригинална интерпретация за събития, свързани с българската история, през погледа на гения на композитора Панчо Владигеров, либретиста Николай Лилиев и великолепния първоизточник на разказа – театралната пиеса „Балдуиновата кула” на Фани Попова-Мутафова. Държавна опера – Стара Загора, избира да постави именно това българско оперно заглавие в годината, когато чества своя вековен юбилей, а сценографията е замислена и проектирана специално за сцената на античния форум „Августа Траяна”.
Къщата музей „Панчо Владигеров” – София, партньор на Старозагорската опера за премиерните спектакли на „Цар Калоян”, ще гостува в Стара Загора със специална изложба, която проследява историята на творбата и различните постановки през годините – от премиерата в Софийската опера през 1936 г. до днес у нас и в чужбина. Автор на изложбата е Надя Сотирова, дизайн – Цветелина Панова. Експозицията ще бъде изложена на античната улица, непосредствено до входа към Античния форум за публиката. Официалното откриване е от 19.30 часа на 17 юли и изложбата ще бъде на разположение през двете премиерни вечери. След това ще отпътува за Велико Търново, където спектакълът на операта „Цар Калоян" ще бъде представен на историческата сцена на хълма Царевец на 25 юли в рамките на десетото издание на Летния сезон на оперните театри „Сцена на вековете 2025“.
Премиерните спектакли на операта „Цар Калоян” ще дирижира главният диригент на Старозагорската опера маестро Ивайло Кринчев, режисьор на постановката е Вера Петрова, автор на впечатляващите костюми и сценичния дизайн е Гендони, хореография и пластика – Силвия Томова, хормайстори – Младен Станев и Стефания Русева, с участието на блестящи солисти, хор, балет, оркестър на Държавна опера – Стара Загора, и представители на Прабългарската школа за оцеляване „БагаТур“.
В ролята на цар Калоян ще дебютира световният баритон Кирил Манолов. Солистът на Старозагорската опера Иван Кабамитов, който ще се редува с Манолов в ролята на цар Калоян, е имал шанса да участва в постановката на Софийската опера през 2009 г. и сега е в тази роля за втори път, а роденият в Стара Загора утвърден солист на Софийската опера Костадин Андреев, когото зрителите ще видят в ролята на Балдуин, има в творческата си биография изяви в две постановки: през 1998 г. е Балдуин в грандиозния спектакъл на операта „Цар Калоян” – Опера на площада, през 2009 г. – на хълма „Царевец”, и след това при откриването на сезона на Софийската опера (постановките са на Софийската опера и балет, режисьор Пламен Карталов), а сега добавя новата сценична версия на Старозагорската опера. В ролята на Мария ще се редуват Гергана Георгиева, Елена Петрова и Емилия Джурова. Като Балдуин зрителите ще гледат и тенора Борис Тасков, в образа на Борил – Момчил Караиванов, Милко Михайлов и Николай Моцов, Зоя – Тереза Бракалова, Каля – Даниела Нинева, Ивайло Джуров ще бъде в ролята на Българския архиепископ.
Операта „Цар Калоян” от Панчо Владигеров има драматична съдба, но едновременно с това щастлива, защото е първата българска опера, която освен в България е поставяна многократно и в чужбина. В Стара Загора операта „Цар Калоян” е реализирана за първи път през 1975 г., изиграни са 12 представления. Режисьор тогава е Георги Петров, а в ролите са Борислав Дойчев (Цар Калоян), Мария Венциславова (Царица Мария), Михаил Мартинов (Балдуин), Миньо Минев (Деспот Борил) и др. Старозагорската опера представя този спектакъл на операта „Цар Калоян” и при гостуването си в Лодз, Полша.
На 17 и 18 юли старозагорци и гостите на Града на липите ще видят спектакъл, който носи необикновен творчески заряд. Постановъчният екип се обръща към символите, заложени в житейския път, „изборите пред всеки един от нас, борбата с личните демони, които всяка историческа легенда предлагат на вниманието ни. Сценографският елемент с включване на соколите ни вдъхнови да се обърне към още по-дълбоките корени на митологемите, свързани със славянския прочит на мирозданието, а именно легендата за трите сокола, сътворили света“, споделят от екипа.
Цар Калоян като основен герой извървява своя сложен път на лични взаимоотношения и политически борби, за да постигне необяснимото и невъзможното във времена на крайно религиозно разделение, отвоюване на територии, жажда за власт. „Нашият творчески екип намира за основно послание на творбата значимостта на личния осъзнат избор в живота – този, който ни позволява да приемем абсолютната отговорност за действията си, в името не само на нашия малък вътрешен свят, а и на този, който ни заобикаля“, коментират артистите. „Бог е в душата ми, отче!“ казва Калоян в творбата.
Сценографското решение на Гендони извежда нивата на мирозданието в три ясни полета: Духовното, Божественото и Необяснимото. По същия начин режисурата и хореографията работят с тези три нива, като използват Калоян, Мария и Борил за символи на различните противостоящи си сили в природата, открехва завесата режисьорката Вера Петрова. „Музикалният език, който Владигеров ползва в единствената написана от него опера, е изключително богат и е повлиян от най-съвременните композиционни техники, които той е познавал много добре. Структурата е организирана на големи платна в симфонично-ораториален план, по подобие на немската опера в творчеството на Вагнер и Рихард Щраус, и създава с мащабите си изключително усещане за величието на този период от нашата история“, разкрива диригентът Ивайло Кринчев.
Богатството от костюми ще потопи зрителите в атмосферата на смутните времена, в които е живял цар Калоян – истинско вдъхновение и предизвикателство за художника Гендони, който се хвърля с ентусиазъм и с обичайната си прецизност към детайла, за да извае своите костюми-творения. Създадени са специално за постановката над 60 уникални десена на платовете, а при проектирането на моделите на костюмите художникът се базира на оригинални стенописи от онова време, както и на архивни снимки, предоставени от Регионалния исторически музей – Велико Търново.
Хореографът на постановката – примабалерината Силвия Томова, дава воля на въображението и таланта си, като създава ефектни танци, в които участва цялата многонационална трупа на Старозагорската опера.
