В края на 1970 г., когато чухме за първи път "Дийп Пърпъл" с албума In Rock, бяхме в седми клас и групата много бързо стана любима на всички на и около тази възраст. В следващите месеци и години фенове на Иън Гилън, Ричи Блекмор и компания станаха повечето гимназисти, че и по-големи от тях, имената им заедно с думите Deep Purple се появяваха издълбани по чинове, изрисувани по чанти и престилки, учебници и тетрадки (никой не пишеше "Лили Иванова", сигурно нейните фенове са били по-културни). 

Към средата на 70-те години "Дийп Пърпъл", вероятно без да имат никаква представа за това, вече бяха изключително популярни в България - дори баба ми призна, че първата част на Child In Time е доста приятна за слушане. Лека-полека членовете на "вокално-инструменталния ансанбъл" на практика се превърнаха в истински "народни артисти" на НРБ - при това без техни записи да звучат по радиото, без да ги показват по телевизията и без да пишат нито ред за тях в пресата (освен като пример за пълния упадък на западната култура), без да продават техни плочи или касетки в музикалните магазини.

Да не говорим, че интернет още нямаше, и ако някой познаваше човек, ходил на концерт на "Пърпъл", и двамата се превръщаха в легенди. А вероятността да ги видим на живо изглеждаше не по-голяма от вероятността да станат наистина народни артисти. Или председателят на народното събрания (акад. Сава Гановски) да се окаже техен фен. Или дори България и СССР да се откажат от комунизма. Но както се оказа - стават чудеса. 

Не знам дали Сава Гановски тайно е слушал на вилата си Fireball. Но "Дийп Пърпъл" продължават да са народни артисти, комунизмът падна, премиерът и президент (2008-2012) на Русия Медведев ги прие в Кремъл, а те направиха толкова много концерти в България, че вече им изтървах бройката. И винаги пред пълни зали, както подобава на истински народни артисти. 

И снощи Цвета Караянчева, председател на Народното събрание, облече тениска с надпис Deep Purple и отиде на прощалния им концерт в "Арена Армеец". И министърът на вътрешните работи Младен Маринов също беше там и чу песента Demon’s Eye от албума Fireball, издаден през 1971-ва - годината, в която самият той е роден в Тетевен. 

Всичко описано е чудесно с изключение на думата "прощален". Когато музиканти, които нямат проблем да напълнят "Арена Армеец" и са в отлична форма, обявят, че се прощават с публиката си, си запазваме правото на съмнение. Но дори и да е вярно, прощаване след петдесетгодишна кариера е хепиенд. А и както вече знаем, стават чудеса.