Изложбата "Елена Карамихайлова (1875–1961)... И продължавах да рисувам сама" ще бъде представена в НХГ, филиал "Двореца". Откриването е на 26 февруари, четвъртък, от 18 часа, а експозицията е съвместно начинание на Националната галерия, Художествената галерия в Казанлък и Художествената галерия "Елена Карамихайлова" – Шумен. Картините на първата българска художничка с академично образование ще останат достъпни за публиката до 31 май.
Името Елена Карамихайлова е обект на научни и критически публикации от автори като Сирак Скитник, Никола Мавродинов, Асен Василиев, Ирина Михалчева, Кирил Кръстев, Дора Каменова, Бисера Йосифова, Мира Димитрова - Тасева, Ирина Генова, Милена Георгиева, Анелия Николаева. Това обаче се оказва недостатъчно - житейският и творческият ѝ път задават множество въпроси, които не са намерили своите отговори. Сред тях е дори годината на раждане на художничката, която според утвърдения разказ е 1875 г., но има поне два документа, които ни препращат към 1877 г. Когато към това добавим незнанието ни за годините на обучение на Елена Карамихайлова във Виена и Мюнхен, които според различни автори варират от 1895 до 1910 г., както и разпръснатото ѝ творчество, а навярно част от него и изгубено безвъзвратно, възстановяването на разказа за личността и наследството ѝ се превръща в сложна и трудоемка изследователска задача.
Елена Карамихайлова Янева е родена е в Шумен в семейството на известен търговец. Неин брат е известният хирург Иван Карамихайлов, а племенницата ѝ Елисавета Карамихайлова е сред основоположниците на атомната физика у нас. Елена завършва американския Робърт колеж в Цариград през 1895 г., а по-късно заминава за Мюнхен, за да учи живопис в Академията за изобразителни изкуства при проф. Хайнрих Книр, Анджело Янг и Християнс Ландербергер. Въпреки че в периода, когато тя е в Германия, водещата тенденция в западното изобразително изкуство е експресионизмът, българката твори в считания вече за отживелица импресионизъм, който най-точно отговарял на темперамента и чувствителността на младата художничка. В традициите на импресионизма, голяма част от картините ѝ са нарисувани под открито небе. Характерни за платната на Карамихайлова са леката носталгия, струите от светлина и въздушност, дълбокият психологизъм и интимност на портретите.
След завръщането си в България Карамихайлова става член на създаденото дружество "Съвременно изкуство" и участва в множество изложби у нас и чужбина. През 1914 г. се отправя към Франция, но началото на Първата световна война я спира край бреговете на Боденското езеро, където тя остава на шест седмици. Там създава една от най-известните си творби "Край езерото". По време на войната нова тема навлиза в творчеството на Елена Карамихайлова – темата за майчинството, пресъздадена в платна като "Българска мадона", "Майка", "Писмо от фронта", "Селянка от Земен". В продължение на дълги години художничката прекарва по няколко месеца годишно в село Земен и рисува там още много картини. Създадената през 1955 г. художествена галерия в Шумен носи името на Елена Карамихайлова, която почива шест години след това.
Изложбата в НХГ е посветена на 150 години от рождението на художничката. След юбилейната изложба в СБХ през 2005 г., настоящата мащабна ретроспекция отново насочва вниманието към творчеството на Карамихайлова като едно от първите ярки свидетелства за приобщаването на българската живопис към европейската художествена сцена.
Отбелязването на годишнината е по инициатива на изкуствоведите Рамона Димова и Пламен Петров, чиято изследователска работа стои в основата на изложбите, реализирани в Казанлък и Шумен през 2025 г. "Това е първата по рода си експозиция, в която са включени повече от 60 творби на художничката от държавни и частни колекции, което я прави най-плътният визуален разказ, създаван досега за нея. Нещо повече, изложбата може да бъде мислена като опит за очертаване на целия ѝ артистичен път, творчески фокусирания, теми, развитие на стила, но и като предложение за разбиране на личността на художничката – нейният характер, тревоги, вълнения, разочарования, страхове и една тиха, обемаща като че ли цялото ѝ битие самота, с която ще остане свързана до края на своя земен път", пишат кураторите.
Изложбата на Екатерина Карамихайлова ще постави и началото на новата инициатива "Изкуство на глас", в която серия публични разговори ще поставят акцент върху някои от предстоящите изложби в НХГ. Техни водещи ще бъдат философът, журналист и преподавател Николай Колев, заедно с поета, драматург и литературен критик Стефан Иванов. През философската, културологичната и дори литературната оптика срещите с художници, куратори и изкуствоведи ще разкрият творческата логика зад произведенията, художествените методи, историческите и социални контексти, връзките между традиция и иновация. „Изкуство на глас в Националната галерия“ ще се провежда всеки месец и ще бъде със свободен достъп.
Първата дискусия от поредицата ще бъде на 27 февруари от 18:00 ч. и ще бъде посветена именно на Карамихайлова. В разговора ще участват директорката на Националната галерия Анелия Николаева и Пламен Петров, директор на Художествена галерия в Казанлък.
Новият формат "Изкуство на глас в Националната галерия" ще продължи през март с предстоящата изложба на Николай Панайотов. Всеки от разговорите ще бъде публикуван и като текст в "Портал Култура".
