10 май

Музикален театър

Четири от най-популярните опери - "Норма", "Тоска", "Травиата" и "Мадам Бътерфлай", се сливат в общ спектакъл на балет "Арабеск", чиято премиера е насрочена точно след седмица на сцената на столичния Музикален театър. Сценичното произведение, озаглавено "Опера Diva“, е по идея и хореография на Мариана Крънчева и драматургия на Анна Петрова. Онова, което свързва четирите безсмъртни музикални творби, е изборът и съдбата на главните героини и превръщането на тези персонажи в символ на женска отдаденост. В най-красивите арии на композиторите Белини, Пучини и Верди се преплитат  драматичните съдби на героините Норма, Виолета, мадам Бътерфлай и Тоска и обединяващото ги общо посвещаване на обречената любов, като сега този драматизъм ще бъде изразен със средствата на танцовото изкуство.

Докато мадам Бътерфлай (специално участие на примата Веса Тонова) гледа към пристанището в очакване на съпруга си Пинкертон (Стефан Вучов), я изпълват спомени. Сякаш преживява отново първата им среща и трепета на любовта им, до мига, в който го вижда да слиза от кораба с друга жена. Втората героиня - Виолета (Петя Колева) и младият Алфред Жермон са щастливи заедно, но намесата на бащата Жорж Жермон (Васил Дипчиков) кара младата жена да отблъсне любимия си и да се предаде на болестта. Тоска (Даниела Иванова) стои над окървавеното тяло на любимия си Каварадоси и за да запази живота му, отива да се отдаде на предводителя на римската стража; гневът й надделява и тя убива насилника. Норма (Андрея Андонова) е разкъсвана между гнева от предателството на Полионе, решава да накаже него и новата му любов Адалджиза, но впоследствие им прощава и сама тръгва към кладата. Всяка от героините прави огромна жертва в името на мъжа, когото обича - предава вяра и род, извършва престъпление или доброволно се отказва от щастието си. Вървейки по различни пътища, всяка избира като изход смъртта.

"В сценичната версия на "Арабеск" в този техен път има кукловод, който, за да задоволи егото си, поставя жените в рамка на измислена или редактирана реалност. „Рамкираните“, според неговите представи, жени винаги са по-вълнуващи. Те са поставени в един измислен свят, сътворени от създателя си, за да бъдат жертвани в името на драма и аплодисменти. В същия контекст е интересна склонността на мъжа да се впечатлява от измислени, недосегаеми женски създания, докато в същото време пренебрегва истинската, реална жена", обясняват от трупата. Спектакълът съдържа и втора сюжетна линия, чийто звуков фон е текст на Анна Петрова, коментиращ теми като страхове, творчество, слава, отношение към жената.