На фона на кризата за висококвалифицирана работна ръка бизнесът все повече разчита на внос на специалисти от държави извън ЕС. От началото на 2019 г. разрешение за пребиваване и упражняване на висококвалифицирана заетост за срок от четири години у нас са получили 124-ма чужденци от държави вън от ЕС, като спрямо същия период на миналата година е отбелязан, макар и незначителен, ръст, сочат данни на Агенцията по заетостта.

През цялата 2018 г. със синя карта на ЕС и право за достъп до българския пазар на труда са се сдобили общо 273-ма чужди специалисти, като за предходната 2017 г. техният брой е 177. С тези работни визи от началото на годината българските работодатели са наели граждани на 19 държави, като бизнесът разчита за попълване на вакантните си места най-вече с IT специалисти от Украйна, Русия и Китай.

Със синя карта за работа у нас са се сдобили и граждани на САЩ, Индия, Албания, Малайзия, Беларус, Мароко, Мавриций, Египет, Иран и Узбекистан, като преобладаващата част освен компютърни специалисти са и търсените от бизнеса инженери и мениджъри.

Трудовият ни пазар стана по-достъпен за чуждите специалисти, след като беше улеснен регламентът за наемането им. Премахна се и т.нар.пазарен тест, с който работодателите доказваха липсата на подготвени кадри от ЕС, готови да заемат вакантната позиция. Прагът за наемане на добри работници и специалисти от трети държави пък се вдигна на 20% от служителите във фирмата. Бизнесът обаче настоява за ускоряване на двустранните спогодби между България и съответните държави, както и за допълнително облекчаване на административните прегради за внос на работници заради все по-нарастващите потребности на икономиката ни от висококвалифицирана работна ръка.