Новата стратегия за ромите не отговаря на препоръките на ЕК, реформите в Националния съвет за сътрудничество по етническите въпроси са блокирани, условията на оперативните програми, свързани с ромското включване, крият рискове. Това са част от констатациите в доклада на Центъра за междуетнически диалог "Амалипе", който прави преглед на постигнатото и пропуснатото през 8-месечния мандат на правителството на Кирил Петков. Изводът, който може да се направи, е, че ромската интеграция буксува за поредна година.

Дефектна ромска Стратегия

От "Амалипе" припомнят, че вицепремиерът Калина Константинова е наследила неработещ Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси - органът, който координира изпълнението на политиките спрямо ромите и другите малцинства. Въпреки опитите й да включи неправителствените организации в процеса по изработване на нова ромска Стратегия чрез онлайн дискусия, в крайна сметка през май кабинетът "Петков" приема новата Стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите, без да отчете мнението на неправителствените организации в сектора. "Оказа се, че по стратегическия документ (наследеният от предния кабинет вариант - бел. ред.) не са правени никакви промени. Предложенията отново не бяха приети", пише в доклада.  

Оттам са категорични, че стратегията пропуска основни възможности, препоръчани от Европейската комисия и Съвета на ЕС. "В нея на практика не са включени темите за борба с антиромския расизъм и насърчаване на ромското участие. Въпреки предложението на ЕК в държавите с многобройно ромско население това да бъдат не само хоризонтални приоритети, но и специфични глави и въпреки че до последно ромските организации предлагаха конкретни текстове за тези глави, те не бяха одобрени. Само номинално е включена глава за "Равноправие на ромската жена": самата глава не съдържа конкретни цели и дейности, въпреки направените множество предложения. Така и не стана ясно коя е причината, поради която тези евристични нови моменти в Европейската рамка не намериха място в българската стратегия", пишат от "Амалипе".

Оттам смятат, че новата стратегия отстъпва и на едно от важните достижения на предходната - одобряване чрез акт на Народното събрание. "Новата стратегия може да бъде променяна или дори отменена на всяко следващо заседание на МС. Тя трудно може да ангажира институциите извън изпълнителната власт, като например общините, Комисията за защита от дискриминация, националния омбудсман и ред други", казват от центъра.

На Международния ден на ромите - 8 април, Константинова е поела ангажимент за цялостна реформа на Съвета, която да отрази предложенията на неправителствения сектор. Започнало е събиране на актуални предложения от институции и граждански организации. Реформите в Съвета обаче са били стопирани поради политическата криза и оставката на правителството.

Рискове при европроектите за социално включване

През изминалите месеци бяха одобрени новите оперативни програми - "Развитие на човешките ресурси" и "Образование", които включват множество операции в подкрепа на социалното включване и включващото образование за всички уязвими групи и чийто бюджет е чувствително увеличен. От "Амалипе" обаче виждат две предизвикателства в тях. Заложеният в програмите принцип на т. нар. териториални подходи: Водено от Общността Местно Развитие (ВОМР) и Интегрирани Териториални Инвестиции (ИТИ) не отчита, че в много от селските общини не достига административен капацитет и това задълбочава различията между общините. "Опитът показа, че интересът към социалното включване и ромската интеграция от страна на Местните инициативни групи не е голям и на практика не води до сериозна промяна по тези теми на местно ниво. Ще бъде необходима реална инвестиция в повишаването на капацитета на по-малките общини за работа по подхода ВОМР. Подходът ИТИ е съвършено нов и предоверяването в него може да бъде рисковано", казват от Центъра.

Добавят и, че не е разрешен проблемът с прилагането на принципа на "държавна помощ" към проектите, насочени към уязвими групи, който ограничава възможността НПО да изпълняват проекти за повече от 200 000 евро за 3 г. и който е въведен най-вече за икономическите операции, при които съществува пазарна среда и целта е да не се нарушава пазарната конкуренция. "Подходът бе прилаган и към проектите, насочени към уязвими групи, в които не е налице пазарна среда и не се нарушава никаква конкуренция. Българските институции не намериха смелост да освободят от този принцип определени групи проекти, което доведе до липсата на интерес към тях. В новите оперативни програми няма податки за разрешаването на този технически проблем, който има много сериозно съдържателно въздействие. Реална е опасността ако не бъде намерено решение, операциите за социално включване да не се реализират", предупреждават от "Амалипе".

Ще се задълбочат ли различията?

От Центъра обръщат внимание и на Плана за възстановяване и устойчивост и подготвяната по него операция за ремонти в около 60 общообразователни училища. Начинът, по който е била предвидена реализацията й, е фаворизирала големите училища в областните градове и София. "Така реално имаше опасност допълнително да се увеличи различието между т. нар. елитни училища и образователните институции в селата и малките градове", казват оттам. След тяхно становище до МОН обаче министерството е разширило кръга на училищата, които могат да бъдат подкрепени. "Въпреки това, остава отворен въпросът доколко общините (които са основни бенефициенти), ще предпочетат да кандидатстват с училища, които са в малките населени места и обучават ученици от по-бедни и необразовани семейства", казват от "Амалипе".

Положително

Оценките на "Амалипе" са положителни единствено по отношение на образователната интеграция на ромите. Отпадането на таксите за детска градина от април 2022 г. и стартиралата през юли програма за образователните медиатори и социалните работници са сред отчетените от тях важни и изпълнени обещания. Остават обаче други - за безплатни учебници до 12 клас, разширяване на обхвата на безплатния транспорт за средношколци, на националната програма за подкрепа на десегрегацията и др. От Центъра апелират новата методика за оценка на добавената стойност в училищата да бъде реално въведена въпреки политическите промени, тъй като тя следва да бъде част от нов модел за финансиране на школата с цел повишаване на качеството им.