В момента над 100 000 българи в 170 населени места и 60 общини живеят при воден режим, според данни на БАН и ВиК дружествата. Основната причина е загубите на вода по амортизираната водопреносна мрежа.
Всъщност България е на първо място по загуба на вода в ЕС, като в някои райони се губи повече вода, отколкото е потреблението, а щетите се заплащат изцяло от сметките и данъците на хората. Това е изводът на проф. Емил Гачев - ръководител на секция "Води" в Института за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН, и Борислав Сандов, бивш вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите (2021-2022).
На много места загубите на вода надхвърлят 50%, като най-големи са в Пернишка област - над 80%, в Шумен и Сливен, а най-малки - в София град - 36%.
Според експертите най-спешната стъпка за овладяване на водната криза е именно спирането на течовете по водопреносната система - ако се коригират 20% от тях, биха се предотвратили 80% от загубите. Но управлението на водите у нас е изключително нерационално.
Гачев и Сандов нарекоха мит това, че България е богата на водни ресурси. Грешката идвала оттам, че 85% от пресноводния ресурс се дава от Дунав, но тази вода не е годна за питейно-битови нужди, а и оттокът ѝ не принадлежи само на България. Затова, за задоволяване на основните нужди можем да разчитаме само на 16 млрд. куб.м от баланса между валежи и изпарение.
В момента язовирите в страната са пълни средно на 61% от полезния им обем, като най-зле са тези в Северозападна България (20-25%), а най-добре - в планинските райони на Югозападна и Южна България. Голяма част от проблема възниква заради сериозното покачване на температурите за последните 30 години - с около 0.5-0.8 °C на средна база.
Други проблеми са, че:
- половината от водоизточниците нямат учредени санитарно-охранителни зони. Това излага на риск качеството и количеството на водите, предназначени за питейно-битови нужди и излага на здравни рискове ползвателите;
- 50% от водоизточниците се използват без издадени разрешителни за питейно-битови цели от Басейнови дирекции. Става дума за 4117 от 8256 водоизточника, за които КЕВР и ВиК дружествата предоставят данни.
- при 34% липсва измерване на количествата използвана вода на входа, чрез водомери, а това е около 44% от общите водни обеми. Информацията за състоянието на водните ресурси и проблеми у нас все още е частична и непълна, като над 500 населени места не се обсулжват от ВиК оператор. Като няма измерване, не се знае къде точно се губи водата.
- управлението на водите е разпокъсано между множество институции, което е поредният проблем:
- МОСВ водите наблюдава водния обем в 52-те комплексни и значими язовира и прилага Плановете за управление на речните басейни;
- Регионалнто министерство отговаря за ВиК дружествата и водоснабдяването на потребителите;
- Икономическото управлява язовири чрез Държавната консолидационна компания;
- Земеделското министерство отговаря за "Напоителни системи" и язовирите за напояване;
- Здравното следи качеството на водите за питейни нужди;
- Енергийното стопанисва язовири и деривации чрез НЕК;
- Народното събрание приема промени в Закона за водите и създава временни комисии;
- Министерският съвет одобрява планове и програми, определя такси и тарифи, и предоставя концесии за добив на минерална вода;
- Общините отговарят за ВиК мрежата на местно ниво.