Заплатите на преподавателите в Софийския университет "Св. Кл. Охридски" са повишени средно с 13% от 1 януари 2019 г., съобщиха преди ден от висшето училище. Това е станало по силата на подписан анекс към колективния трудов договор. И след увеличението обаче асистентската заплата във вуза остава със 100 лв. по-ниска дори от минималното учителско възнаграждение. Подобно е положението и с професорските заплати, които все още не могат да настигнат средните учителски.

Най-голямо е увеличението на заплатите на асистентите, посочват от СУ. Техните основни месечни възнаграждения се покачват от 700 на 820 лв., което е със 17 на сто повече. И след тази стъпка обаче тези преподаватели остават с по-ниска заплата от минималната учителска, която от началото на тази година достигна 920 лв. Заплатите на доцентите се увеличават от 890 на 980 лв., или с 10%, а на професорите - от 1010 на 1100 лв., което е с 9% повече. Сравнението отново не е в полза на университетските преподаватели - техните възнаграждения все още остават под най-ниските директорски заплати, които от началото на 2019 г. се повишиха до 1140 лв.

С решение на Академичния съвет на СУ от 27 февруари т.г. се увеличават и допълнителните трудови възнаграждения на академичния състав, заемащ ръководни длъжности, които се получават по силата на колективния договор. Отново най-голям е скокът на най-ниските възнаграждения, най-малък е при ръководството на университета и факултетите. Допълнителното възнаграждение на ръководител на катедра с до 10 души например се увеличава от 78 на 120 лв. (54% скок), на ръководител на катедра от 10 до 30 души - от 117 на 170 лв. (45%), а на ръководител на по-голяма катедра - от 143 на 200 лв. (40%).

Ръководителят на лаборатория с над 5 служители ще получава 65 лв. вместо 52 лв., което е 25% повече, а ръководител на център с 5 до 10 служители - 80 лв. вместо досегашните 65 лв., или 23% повече.

Допълнителната заплата на ректора, зам.-ректорите и председателя на Общото събрание се увеличават с 9% - съответно от 845 на 920 лв., от 780 на 850 лв. и от 715 на 780 лв. Деканите и зам.-деканите пък ще получават с 12 на сто повече допълнителни възнаграждения - съответно по 800 лв. и по 400 лв. Утвърдените от Академичния съвет размери на допълнителните месечни възнаграждения за изпълнение на ръководни функции от членове на академичния състав ще засегнат около 200 души, като общо за увеличението са необходими около 5000 лв. месечно, посочват от пресцентъра на вуза.

ДИСБАЛАНСИ:

Между преподавателските заплати в различните вузове отдавна съществуват огромни дисбаланси, защото всеки университет решава самостоятелно размерите им, а МОН може да влияе много малко заради академичната автономия. Миналата година от синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ изнесоха данни, според които средната начална заплата за първото полугодие на 2018 г. на асистентите варира от 565 лв. (в УниБИТ) до 1411 лв. (УНСС), на доцентите - от 733 лв. (УниБИТ) до 2733 лв. (УНСС), а на професорите - от 897 лв. (У-т "Ас. Златаров" в Бургас) до 3200 лв. (МУ-София).

Разчетите показаха и големи разлики в заплатите на университетските преподаватели в страната и в София - ако средно възнагражденията на преподавателите в провинцията са с 41% по-високи от тези за съответния регион (във Варна например преподавател във вуз е получавал средно 1712 лв. за м.г. при 1004 лв. средно за града), в София заплатите на преподавателите изостават значително и са средно 1207 лв. при средна заплата на столицата от около 1460 лв.

От синдиката поставиха въпроса как едни висши училища, разполагащи с минимален преходен остатък - например УНСС - 4.7 млн. лв., могат да увеличават заплатите на хората си (1576 лв. средна заплата), а други като например Бургаският университет, които имат доста по-голям излишък - 14.2 млн. лв., държат преподавателите си на ниски възнаграждения (средно 1140 лв.). Без отговор остана и въпросът как са натрупани излишъците в някои вузове и защо те не се използват за повишаване на заплатите на доцентите и професорите.