България остава държавата с най-голям дял на доплащането от джоба за здравеопазване в ЕС, като две трети от тези пари отиват за лекарства. Това и много други изкривявания в нашата здравна система бяха коментирани днес от експерти и политици на дискусия, организирана от ПП.
Публичните разходи за здравеопазване у нас – бюджетът на НЗОК и парите от МЗ – са 10,67 млрд. лв. за 2025 г., показват данни, изнесени от бившия депутат Антон Тонев. Това са 4,9% от БВП, а всъщност разходите за здраве са 7,9% от БВП. Останалите 3% излизат от джоба на пациентите, като това са 4,54 млрд. лв. Делът на доплащането е 35,5% у нас, докато за ЕС е наполовина по-нисък – 15,5%.
Две трети от доплащането е за лекарства – 67%, а извънболничната помощ е на второ място с 11%, показват международни изследвания от 2023 г. В болниците доплащането е 8%, а в зъболекарския кабинет е 7%. В ЕС доплащането за лекарства е 26%, а 24% отиват за дългосрочна грижа. Извънболничната помощ прибира 17% от парите, а болничната - 4%. При денталните дейности доплащането е 12%.
Няма официално проследяване кои дейности са недофинансирани, за да се намали доплащането за тях, коментира депутатът от ПП Васил Пандов. За лекарствата бяха коментирани множество проблеми – у нас лекарят предписва лекарство под определена търговска марка, аптеките имат интерес да предписват скъпи лекарства и др. От фармацевтичните асоциации обясниха, че политиката на финансиране на иновативни терапии ще накара компаниите да започнат да заобикалят България. За болниците проблемите също са известни. У нас се лежи пет дни за изследване. Масово консумативите трябва да се плащат от пациента, защото цената им не е заложена в клиничната пътека, което принуждава много пациенти с хронични и сложни заболявания да се задоволят с консервативно лечение, защото само то се поема от касата.
Председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов също направи любопитни коментари. Според него, имаме твърде много фармацевтични факултети (шест) и те бълват специалисти с компромисно качество. Маринов обяви, че имаме и "скрит седми факултет" – Украйна, защото много младежи учели там фармация. В същото време в малките градове няма аптеки и хората са принудени да пътуват, за да си купят лекарства.
Гергана Николова от Сдружението на общопрактикуващите лекари описа колко драматично е обърната пирамидата у нас с огромен дял ненужни хоспитализации и твърде свита извънболнична помощ. Тя даде пример със свой пациент, който след лечение по три клинични пътеки в една болница се връща при нея с искане за ново направление, за да започне четвърта клинична пътека в друга болница.
