Българите остават с огромен дял на доплащане от джоба за здраве в сравнение с другите европейци. У нас домакинствата дават 34% от семейния бюджет за лекарства и болници, докато в другите европейски страни този дял е 17%. Така за здраве пациентите плащат от джоба си близо 6 млрд. лв. годишно.
Тези данни изнесоха вчера от Health Metrics - компания, специализирана в събирането, анализа и представянето на здравна, социална и икономическа информация. Вместо да препоръчат затягане на пробойните в системата, която е най-раздутата в ЕС, с най-много болнични легла на глава от населението и едва 50% заетост на повечето от тези легла, анализаторите обявиха, че е наложително да се промени нивото на здравната вноска - от 8 на 10%. В противен случай ни чака апокалиптичен сценарий с все по-труден достъп до здравеопазване, твърдят те.
Посланието за увеличаване на здравната вноска е доста неудачно точно в този момент, на фона на многохилядните протести срещу увеличението на другите осигуровки - за пенсия, и новината, че управляващите оттеглят бюджета и най-сетне обещават да се вслушат в критиките срещу увеличението на данъчно-осигурителната тежест.
"Има системи, и то най-добрите в света, които работят с два пъти по-малко пари от нашата, но е въпрос на цялостно преструктуриране на здравеопазването, за да се върви напред. Вдигането на вноската само ще фиксира бизнес и лобистките интереси в здравеопазването, нищо друго!", възмути се с пост във "Фейсбук" финансистът Любомир Дацов. "Доплащането е проблем, защото е стихийно, има институционални модели по които да се регламентира, ама трябва да се разбута цялата кочинка, която е за милиарди", коментира той.
ПРОГНОЗА
Последни данни от Евростат показват, че процентът от БВП за здраве в другите европейски държави е 10%, докато в България е 8%, от които 5% са от НЗОК и от МЗ (т.е. от данъците и осигуровките ни - б.р.), а останалите близо 6 млрд. лв., са от джоба на пациента, посочи икономистът Аркади Шарков, цитиран от БТА. Други държави, в които пациентите доплащат толкова много, са Румъния и Гърция, каза още той.
До 2040 г. териториалните и кадрови неравенства в България биха се задълбочили, ако ситуацията в системата остане непроменена, прогнозира Екатерина Иларионова от Health Metrics. Според нея е възможно страната ни да остане с под 28 хиляди лекари, с 20% по-малко медицински сестри. Ще бъде затруднен достъпът до медицинска помощ, възможно е самозакриване на лечебни заведения, увеличаване на времето за чакането за медицинска помощ, спад с близо 30% в профилактичните прегледи и скрининг, посочи още Иларионова.
Шарков пък прогнозира, че е възможно директните плащания за лекарства да достигнат до 40%, а близо всяко четвърто семейство би било в риск от финансова катастрофа. До 2040 г. до 70 хиляди души ще излязат от пазара на труда, което ще рефлектира като загуба върху БВП, добави той. Колкото повече са годините живот с увреждане, толкова по-болно население имаме и толкова по-ниско продуктивно население имаме, повече дни отсъствие от работа, повече лекарства, по-скъпи терапии и повече загуба на продуктивност, добави Шарков.
