По официални данни България е с едно от най-ниските нива на вътреболнични инфекции в ЕС, но драстичното й разминаване с европейските тенденции подсказва, че реалната картина се крие. Информация по този драматичен проблем разпространиха днес от Асоциацията на професионалистите по здравни грижи. Те заедно с асоциация "Единно здраве" започват кампания за обучение на здравните специалисти как може да се предотвратят тези инфекции. Ключови за това са рационалната употреба на антибиотици и промяна в поведението на персонала и пациентите.
Колкото и невероятно да звучи, лошата хигиена на ръцете е в основата на този проблем, който официално се нарича инфекции, свързани с медицинското обслужване. Тези инфекции оказват нарастващо влияние върху заболеваемостта, смъртността и разходите за здравеопазване, отбелязват от асоциацията.
Според данни на Световната здравна организация, над 7% от хоспитализираните пациенти в развитите страни и над 10% в развиващите се държави се сблъскват с усложнения, свързани с инфекции, възникващи в лечебните заведения. За Европа актуалните данни са от 2022-2023, когато е правено изследване от Европейския център за превенция и контрол на заболяванията.То показва, че 8% от хоспитализираните, или 4,8 млн. души, лежали в болници за активно лечение, са били заразени.
Данните за България са получени на база 3997 проследени хоспитализации в 23 лечебни заведения. Според тях броят на пациентите с установени вътреболнични инфекции е бил 147 или 4%, което е два пъти по-ниско от средното за Европа. За разлика от средните стойности за Европа обаче, у нас няма нито един установен случай на вътреболнична зараза от дом за дългосрочни грижи, а 29% от инфекциите са обявени с "неясен произход" при само 3% неустановени за Европа. Това разминаване в голяма част от данните у нас и в Европа навежда на извода, че в България този проблем все още не се отчита коректно, посочват специалистите.
Косвено доказателство, че инфекциите се крият, е и друг ключов показател - използването на препарати на алкохолна основа в болниците. В България се ползват 23 литра на 1000 леглодни в една болница срещу почти два пъти повече в Европа - 37,4 литра. При интензивните звена съотношението е още по-показателно - 43,6 литра у нас срещу 98,7 литра в Европа. Това недвусмислено показва, че в българските болници все още има съществени пропуски в спазването на хигиената на ръцете, посочват от асоциацията.
По отношение на антимикробната резистентност, често свързвана със злоупотреба с антибиотици, тенденциите също са тревожни, като в България данните сочат за между 2 до 5-кратно по-висока резистентност на определени причинители (Klebsiella spp., Acinetobacter spp., Pseudomonas aeruginosa).
За вътреболничните инфекции тази седмица говориха и други експерти, които допълват крайно тревожната картина. Доц. Иван Иванов от Националната Референтна Лаборатория "Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност" обяви пред БНР, че почти във всички болници у нас е налице мултирезистентният щам Клебсиела пневмония, като много пациенти биват изписвани, без да знаят, че са заразени с бактерията.
"Медиите докладваха няколко смъртни случая през последните месеци вследствие от вътреболнични инфекции. Даже в момента тече, доколкото ми е известно, съдебно производство, така че там нещата са наистина много критични. Този щам, който наблюдаваме, вече е почти във всички болници. Най-вече най-големият проблем е, че е в интензивните отделения и в урологиите. Там нивото на заразяване е масово", заявява доц. Иванов. Ден по-късно и директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова обяви, че голяма част от лечебните заведения крият вътреболничните инфекции или не ги диагностицират. Докладваният процент е нереално нисък, каза тя пред БНТ и определи практиката като опасна, тъй като пациентите често напускат болниците без да знаят, че са носители на бактерии.
