Украинският парламент избра Евгений Хмара за военен министър. За него гласуваха всички фракции в Радата, което е много рядко явление при кадрови въпроси. Общо 312 гласа.
В навечерието на избора бившият министър Михайло Федоров и неговата група за подкрепа се опитаха да окажат натиск върху парламента, за да провалят гласуването. В това число днес НАБУ (украинската КОНПИ) обяви „специална операция“ срещу заместник-ръководителя на президентската канцелария Ирина Мудрая и неформалния шеф на групата „Възстановяване на Украйна“ Вадим Столар.
Всичко това не проработи. Гласовете за Хмара се оказаха повече от достатъчни. Президентът Зеленски показа, че контролира парламента. А опозиционните фракции (като тази на Петро Порошенко) сякаш показаха, че с Федоров и компания не са на едно мнение. Тоест те гласуваха не толкова „за“ Хмара, колкото „против“ Федоров.
На 17 юли Зеленски заяви, че изпълняващ длъжността министър на отбраната на Украйна ще бъде Евгений Хмара, който от януари тази година беше и. д. ръководител на СБУ.
Преди това президентът на Украйна реши да не преназначава Михаил Федоров, който по това време заемаше поста министър на отбраната, в новото правителство. Това предизвика масови протести.
Украински медии съобщиха, че първоначално Зеленски е възнамерявал да предложи за министър на отбраната бившия ръководител на МВР Игор Клименко, но заради протестните акции той уж е отказал да претендира за този пост.
Кандидатурата на Хмара беше внесена за разглеждане във Върховната рада месец по-късно — на 18 август. Според закона министър на отбраната може да бъде само цивилно лице, а Хмара е бил на военна служба.
Вечерта на 18 август Михайло Федоров публикува в YouTube обръщение към народа, в което призова да бъде намерен „законен, безопасен и реалистичен механизъм“ за провеждане на избори в условията на продължителна война.
„Демокрацията не може да бъде заложник на Русия“. Бившият министър на отбраната на Украйна Федоров призова за избори и разкритикува властта.
Протестите продължиха и днес, 19 август. Няколко десетки души се събраха пред парламента, за да протестират срещу избора на Хмара.
Според официалната биография, разпространена от СБУ, Хмара е работил в структурата на службата за сигурност в продължение на 15 години.
В началото на пълномащабното руско нахлуване той е участвал в освобождаването на Киевска област, а след това, по думите на източници на украинската редакция на Би Би Си, е участвал в боевете за Северодонецк и Лисичанск.
Хмара също така е бил участник в операцията по освобождаването на Змийския остров през лятото на 2022 г. и я е определял като „една от знаковите победи над врага“ във военно, икономическо и психологическо отношение.
През април 2023 г. Хмара е назначен за началник на Центъра за специални операции „А“ и, както сам е разказвал, е участвал в специални операции заедно с бойци от „Алфа“.
По данни на СБУ Центърът за специални операции „А“ стабилно е сред трите най-резултатни подразделения на силите за отбрана по обем на унищожената техника и жива сила на противника с помощта на безпилотни летателни апарати.
По-специално, оператори на дронове от Центъра за специални операции „А“ са участвали непосредствено в специалната операция „Паяжина“, при която замаскирани във военни камиони FPV дронове са били доставени на територията на Русия, а след това едновременно са нанесли удари по четири военни летища, унищожавайки и повреждайки десетки руски самолети.
Преди това Хмара е служил в Центъра за специално предназначение „Омега“ — елитно подразделение на специалните сили на Националната гвардия на Украйна (НГУ).
В момента Хмара е кавалер на ордена „Богдан Хмелницки“, а също така е награден с орден „За храброст“ III степен и с отличителния знак на президента на Украйна „Кръст за бойни заслуги“.
През януари 2026 г. той е назначен за временно изпълняващ длъжността ръководител на СБУ, като заменя на този пост Василий Малюк. Оттогава обаче Зеленски така и не е внесъл кандидатурата му за утвърждаване във Върховната рада.
Върховната рада отново избра Андрий Сибига на поста министър на външните работи на Украйна.
Общо 226 депутати от 450-членния еднокамарен украински парламент гласуваха днес в подкрепа на кандидатурата на Сибига, която беше внесена от президента Володимир Зеленски, съобщи кореспондент на Укринформ.
Сибига бе начело на украинското външно министерство по време на правителствата на премиерите Денис Шмигал и Юлия Свириденко.
Той беше назначен за първи път за министър на външните работи на 5 септември 2024 г. след отстраняването на неговия предшественик Дмитро Кулеба.
Роден е в градчето Зборов, Тернополска област, през 1975 г. и е служил като втори и първи секретар в украинското посолство в Полша, заемал е различни ръководни постове във вътрешните структури на министерството и е бил посланик в Турция и заместник-ръководител на президентската канцелария.
На 14 юли тази година премиерът Юлия Свириденко подаде оставката си, което означаваше, че кабинетът ѝ се оттегли заедно с нея, припомня Укринформ.
