Медия без
политическа реклама

Русия се опитва да унищожи енергетиката на Украйна

Единственият начин да спрем тези атаки е да заставим Русия да плати аналогична цена, смята украинският президент Володимир Зеленски

30 Март 2024
 Последните удари на Русия целят унищожение на украинската енергийна инфраструктура
Телеграм
Последните удари на Русия целят унищожение на украинската енергийна инфраструктура

От седмица насам Русия всяка нощ атакува енергийни обекти на Украйна с дронове и ракети. Целта е тотално унищожение на енергийната мрежа, смятат експерти. Заради дефицита на средства за ПВО, част от ракетите и дроновете достигнаха целта си. "Тази нощ атаката на Русия преследваше две цели - удари по енергетиката и разузнаване на позициите на ПВО", съобщи говорителят на групировката "Юг" Наталия Гуменюк, цитирана от украински медии. Свалени са 9 от 12 дрона. Има попадение в инфраструктурен обект в Полтавска област, но съществени поражения върху енергийната инфраструктура няма.

Не така бе положението след удара на 29 март, когато пострадаха енергийни обекти в Днепропетровска, Черкаска, Кировоградска и Ивано-Фнаковска области, съобщи министерството на енергетиката на Украйна. То смята, че целта на атаката са били обекти, генериращи електроенергия. "Укрэнерго" написа в Телеграм, че повреди са получили ТЕЦ-ове и ВЕЦ-ове в различни  краища на страната. Започнаха аварийни изключвания от мрежата.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщи, че "съзнателни цели" на ударите са били Каневската и Днестровската ВЕЦ-ове. "Страната-терорист иска да повтори екологичната катастрофа в Херсонска област /има се предвид разрушаването на язовира на Каховската ВЕЦ/. Но сега под заплаха е не само Украйна, но и Молдова", смята той. Днестровската ВЕЦ се намира в Черновицка област, която е недалеч от границата с Молдова.

Най-мощният удар по енергийната система на Украйна от началото на войната бе нанесен на 22 март, когато бяха повредени десетки енергийни обекти. Пострада и най-голямата ВЕЦ в Украйна - Днепропетровската. По нея бяха нанесени над 8 ракетни удари, след което възникна силен пожар. Няма опасност от скъсване на язовирната стена, но имаше две преки попадения във ВЕЦ-1 и ВЕЦ-2, като втората е извън строя. Освен това имаше и голямо изтичане на нефтопродукти в Днепър.

Днепропетровската ВЕЦ е най-мощната водно-електрическа централа в страната (1569 МВт). Тя влиза в единната енергийна система и изпълнява ролята на "пиков регулатор" за цяла Украйна, като обезпечава над 10% от дневното разпределение на електроенергия на двата бряга на Днепър. В случай на проблем с нейната работа Украйна се лишава от крупни мощности за маневриране с енергията. АЕЦ, които обезпечават голяма част от генерирането на енергия, не могат гъвкаво да реагират с включване и изключване на енергоблокове при колебания в потреблението на ток.

При този удар напълно беше разрушена и Змиевската ТЕЦ в Харковска област. "Унищожени са всички блокове, повредено е спомагателното оборудване. Степента на разрушение е различна - от пълно до значително. Сега се разчистват останките и няма достъп до голяма част от оборудването, това не може да се оцени точно мащабът на повредите, инвестициите, които ще са нужни за възстановяването й, както и времето за ремонт", пише на сайта си "Центрэнерго".

Русия твърди, че последните удари са "мъст за Белгород" и други удари на ВСУ по руска територия, но това едва ли е единственият мотив. Индустриалните Днепър, Харков и Запорожие, които са сред най-пострадалите при атаките, са на линията на фронта и там е много развита военната логистика. Така че това е по-скоро опит да се нанесе комплексно поражение на военно-логистичния и промишления потенциал на Украйна, пише украинското издание "Страна".

Логично възниква въпросът защо подобни удари Русия не нанесе през зимата, когато ефектът би бил много по-разрушителен.

Версиите са много. Възможно е руснаците да са трупали запас от ракети за редовни удари. Освен това западните медии писаха, че заради прекъсванията в западната помощ към края на март Украйна може да изчерпи напълно запасите си от ракети за ПВО.

Русия смени и тактиката при ударите си - нито през декември, нито през януари, нито през февруари Украйна имаше проблеми с прекъсване на електроподаването. Периодично в различни райони имаше проблеми, но те не бяха критични. Сега обаче руската армия удря по една и съща цел по няколко пъти и се стреми да разруши синхронизацията на украинската енергийна система с тази на ЕС, пише "Независимая газета Европа". През март 2023 г. ЕС подкрепи Украйна и разреши да се увеличат импортните мощности от 700 до 850 МВт. Електроенергията в Европа обаче е два-три пъти по-скъпа. Сегашната ситуация ще доведе до значително увеличение на вноса, за да не се стигне до сериозен дефицит на електроенергия.

В резултат на последните атаки ограничения в електроподаването бяха въведени в Харковска, Одеска, Хмелницка области. Има проблеми с топлоподаването в Кривой Рог.

Сергей Коваленко, генерален директор на YASNO, която обезпечава с ток и газ 3,5 млн. домакинства, руските военни удрят по две части от енергосистемата - както генерираща, така и разпределяща. В ефира на украинския телемаратон той каза: "Загубихме половината от своите генериращи мощности. Руснаците много пъти попадаха в мрежевите възли на "Укрэнерго", трансформаторите и др. Тези атаки едновременно разрушват възможността на нашата система да пренася енергия и намаляват възможностите за генериране на енергия"

Коваленко не спомена възможни удари по украинските атомни централи, но това не трябва да се изключва. Окупацията на Запорожката АЕЦ и ядреният шантаж, до който прибягват руските власти, както и завладяването на Чернобилската АЕЦ в началото на войната са недвусмислени намеци, че Русия няма да се спре пред нищо. В Украйна в момента действат три атомни електростанции - Хмелницката, Ровенската и Южноукраинската. Те имат 15 ядрени реактора с обща мощност 13835 МВт. АЕЦ произвеждат над половината от украинската електроенергия, но за тях са жизнено важни и т. нар. маневриращи мощности - ТЕЦ, ВЕЦ, ТЕС, които се включват в пиковите часове на потребление, за да се съхрани балансът в системата. Затова попаденията в маневрените генерации през последните седмици са лоша новина.

Въпреки всичко това Владимир Омелченко, директор на енергийните програми на Център "Разумков", смята, че до пълно рухване на системата няма да се стигне. "Даже да има още не една или две такива атаки, до пълно рухване на системата няма да се стигне. Просто ще е много по-трудно да се балансира и ще се наложи да се въведат по-дълги графици за стабилизационни изключвания. В краткосрочна перспектива до пълен блекаут няма да се стигне. Но ако войната се проточи, рано или късно системата ще рухне. Тази война вече е и борба на енергосистемите. Ние удряме по техните нефтопреработващи предприятия. Чиято система издържи - нашата или руската, той ще победи," коментира той пред "Новая газета Европа".

Тази гледна точка споделя и украинският президент Володимир Зеленски. В последното си интервю пред The Washington Post той признава, че САЩ са недоволни от ударите на Украйна по нефтопреработващите заводи и други обекти на топлинно-енергийния комплекс на Русия. "Ние използваме наши дронове. Единственият начин да спрем руските атаки по енергийната система на Украйна е да заставим Русия да плати аналогична цена. Ако нямаме ПВО за защита на нашата енергийна система, а руснаците я атакуват, аз питам: защо ние да не можем да им отговорим? Тяхното общество трябва да се научи да живее без бензин, без дизел, без електричество. Така е честно. Когато Русия спре, и ние ще спрем", казва той.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?