Управляващото мнозинство прие на първо четене проекта за Закон за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия, с който се налагат непосилни за много спортове тежести и рестрикции единствено заради футболното хулиганство.

Вносителите от ГЕРБ - Красен Кралев (бивш спортен министър), Маноил Манев, Младен Маринов (бивш вътрешен министър) и Александър Ненков, са записали в проекта си задължения клубове, федерации и други организатори на спортни събития да правят огромни разходи, да се натоварят с допълнителни административни действия и документации, предимно с мисъл за футбола и футболните хулигани. Все едно пишат закон как да се проведе мачът "Левски" - ЦСКА тази събота или пък следващото пловдивско дерби "Ботев" - "Локомотив".

Футболни бяха и повечето примери, давани от вносители и застъпници на проекта от парламентарната трибуна при дебатите. И само редки гласове от опозицията се опитаха да припомнят, че в България има над 100 вида спорт и футболът не е единствен, за да се поставят в един кюп всички.

Всъщност дори и футболът, в лицето на президента на БФС Георги Иванов, по време на обсъждането в комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, изрази становище срещу духа на закона. Според БФС "трябва да се прави разлика между аматьорски и професионален спорт, детски и професионални състезания и всяка федерация да има възможността да обезопасява спрямо нейните нужди".

От Асоциацията на спортните федерации също имат доста обструкции - относно провеждането на ученически игри, лицензирането на някои спортни обекти и изтъкват, че "голяма част от федерациите и клубовете, които и сега не разполагат с достатъчно средства, трябва да се натоварят с допълнителни разходи".  

Дори и спортно министерство (ММС) наблегна на "нуждата от различна регулация при провеждането на различни видове състезания".  

Въпреки това днес вносителите пламенно защитиха проекта си и той мина с гласовете на ГЕРБ (58), ДПС-НН (23), БСП (17), ИТН (17), АПС (11), ПП-ДБ (2) и един независим депутат. Против бяха само 9-има от МЕЧ, а 30 от "Възраждане" и 14 от ПП-ДБ се въздържаха.

Кои са спорните моменти?

Извън безспорно добрите идеи - най-вече за футбола (като въвеждането на статута на "стюард" при охраната), в законопроекта има и текстове, които са неизчистени или изцяло недомислени. Ето и някои от тях:

 На първо място всичко се възлага на комисии, което, по традиция, прави процедурите тромави, а отговорността - размита. Министерският съвет трябва да създаде Национална координационна комисия, в която да са няколко зам.-министри плюс зам.-шефът на ДАНС, но и към всяка област ще има Областна комисия, пак с представители от няколко министерства. А с тези комисии всеки спорт трябва да съгласува своя спортен календар, съоръженията за състезанията си и още куп неща;

 Въобще не се отчитат спецификите на много от спортовете и има записано задължение федерациите да изпращат уведомление за промяна в съответно мероприятие поне 30 дни преди това. Но спортните игри (волейбол, баскетбол, хандбал и др.), например, имат плейофна система, при която следващите съперници стават известни едва няколко дни по-рано. Освен това, по други обективни причини - ТВ излъчвания (впрочем, това важи много често за футбола), заетост на зали заради друго мероприятие или при провеждане на избори и т.н., се налагат спешни промени в началните часове или в дните на провеждане на спортните събития;

 Не се прави разграничение между различните мероприятия (детски, аматьорски, професионални), между броя на участници и зрители в тях, както и между съвършено различните видове спортни съоръжения за състезания. Проектът е писан така, че едва ли не всяко състезание в България е високорисково;

 Има задължение собствениците, ползвателите или концесионерите на спортен обект да назначават (съответно и да му плащат) отговорник по сигурността му. Накратко - от Националния стадион, през салона за физкултура в училище, та до кварталната спортна площадка, всички трябва да имат назначен един такъв отговорник, което ще товари с допълнителни разходи много от спортовете, които и без това не се радват на добро финансиране;

 Освен това собствениците, ползвателите или концесионерите на спортни обекти трябва да разполагат стационарни електронни камери за наблюдение като част от система за видеонаблюдение (CCTV). И това задължение отново е писано с мисъл за стадиони и големите зали. Но съоръжения са още трасетата за ски бягане или биатлон, за крос или маратон в леката атлетика, части от реки за състезания по спортен риболов, ако щете;

 Задължението привържениците на отбори да са в отделни сектори, отделени с буферни зони е отново писано само с поглед към футбола и е на практика неприложимо за някои състезания. Как би процедирала одобряващата комисия, когато у нас ще има, примерно, европейско първенство, на което пристигат фенове от различни държави - пак ли всяка такава групичка трябва да се отделя и огражда с буфер?

В парламентарната зала един от вносителите - Маноил Манев, успокои, че нямало проблем и законът не визирал аматьорски или детски прояви. Но това не е вярно, защото изрично е записано, че важи "за всички видове спортни мероприятия по смисъла на ал.1, т.16 от допълнителните разпоредби на Закона за физическото възпитание и спорта". А цитираната точка от ЗФВС всъщност гласи: "Спортни мероприятия" са различни видове организирани спортни прояви", т.е. всички спортове и видове състезания "падат под ножа". 

Единственото донякъде успокояващо обстоятелство е, че депутатите гласуваха да се отпусне максимално допустимият срок от 28 дни за промени между първо и второ четене. И надеждата е, че това време ще стигне да се доизгладят недоразуменията. Още повече, че при обсъждането в парламентарната комисия Маноил Манев и Красен Кралев все пак "приветстваха голяма част от предложенията и критиките и изразиха готовност за съвместна работа за промени между първо и второ гласуване".