Преди 11 години Виталий и Юлия Степанови бяха възхвалявани като герои в почти целия спортен свят, а днес са забравени и изоставени - без постоянно убежище и в неизвестност за бъдещето, разказва ARD.
Тогава, малко след зимните олимпийски игри в Сочи 2014 бившата бегачка на 800 м и съпругът ѝ - служител на руската антидопингова агенция (РУСАДА), първи се осмелиха да разкажат на света за държавно подкрепяната система за допингиране на Русия. Юлия, която се състезаваше с моминската си фамилия Русанова и също е употребявала непозволени стимуланти, засне със скрита камера срещи с руски спортни чиновници и с водещи свои колеги спортисти.
Въз основа на тези записи и на разказите на съпруга ѝ ARD засне документалния филм „Тайният допинг: Как Русия създава своите шампиони“, който през декември 2014 г. предизвикаха фурор в световния спорт. Разкритията предоставиха първите доказателства. Последва бягството в САЩ на шефа на Московската антидопингова лаборатория Григорий Родченков, който също предостави данни и доказателства за манипулациите и в крайна сметка Русия бе изключена от олимпийските игри.
Виталий и Юлия Степанови бяха поканени в Белия дом, имаше помпозни благодарствени речи и обещания за подкрепа. Сега най-известната двойка разобличители в историята на спорта се чувства безпомощна, забравена и изоставена от спортните функционери, които толкова много ги хвалеха.
„Не можем да живеем като нормалните хора“
„Тогава се чувствахме сякаш правим нещо необходимо за олимпийските спортове и за чистите спортисти по света. И накрая да можем да живеем като нормални хора - с права и документи, без ограничения в бъдеще “, разказва Степанов пред екипа на ARD, който посети семейството. Надеждите се оказали напразни: „За съжаление, светът се разви през последните десет години и ние все още нямаме граждански права или валидни документи. Не знаем дали някога ще можем да живеем отново като нормални хора.“
Първоначално двойката избяга в Германия. След това Световната антидопингова агенция (WADA) организира преместването им в САЩ, с мотива, че това е най-безопасният вариант.
Днес Степанови живеят на неразкрито място с двамата си малки сина - Робърт и Ерик. Статутът им обаче не се е променил - те нямат гражданство, не могат да напуснат страната и срещат трудности в намирането на работа.
Политиката на Тръмп към мигрантите увеличава риска
Ситуацията на семейството доста се различава от тази Григорий Родченков, който също избяга от Русия. Сега той се ползва с по-добра защита като лице, подаващо сигнал за нередности, тъй като бе включен в официална програма за защита на свидетели в САЩ.
Положението на семейство Степанови обаче изглежда по-тежко от всякога. Молбата за убежище на Виталий и Юлия е отхвърлена от четири американски администрации: на Барак Обама, Доналд Тръмп, Джо Байдън и сега отново на Тръмп. Но във втория мандат на Доналд Тръмп, който е белязан от нарастваща ксенофобия, ситуацията става все по-критична и за изобличителите на руския допинг.
Степанови се опасяват, че ако бъдат депортирани, ще трябва да се върнат в Русия – страната, където са обявени за национални предатели.
„Опитваш се да не мислиш за това, опитваш се да живееш живота си. Но в някои дни просто не можеш. Винаги е в главата ти", казва Виталий и добавяйки горчиво: „Предполагам, че по този начин олимпийските и антидопинговите власти ни благодарят. Така ни благодарят за разкриването на измамите и допинга.“
Спортните органи са ги забравили и изоставили
Миналата седмица Степанов написа писмо до високопоставени международни спортни служители, включително до наскоро оттеглилия се президент на МОК Томас Бах. В писмото, цитирано от ARD, Виталий напомня на представителите на WADA и Световната атлетическа федерация (World Athletics) техните обещания за помощ.
„Надявам се, че и вие имате човешка страна. Затова ви пиша и ви питам: Трябва ли лицата, подаващи сигнали за нередности, да имат права и документи? Или трябва да бъдат измамени, отведени в друга държава и след това забравени? Надявам се някой да отговори“, завършва писмото.
Семейството все още не е получило отговори.
Експертът по спортна политика Йенс Сейер Андерсен не е изненадан от това развитие. Той го вижда като „много ясен сигнал, че ако се стремите към кариера в спорта и искате да бъдете защитени от спорта, трябва да се подчинявате“.
Андерсен, чийто влиятелен мозъчен тръст за спортна политика „Play te Game“ в момента разработва правила за по-добра защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, добавя: „Семейство Степанови вероятно са един от най-ярките примери, в които спортът е разочаровал подавщите сигнали за нередности. Но Степанови в никакъв случай не са единствени. Начинът, по който спортът се отнася към тях, е типичен за начина, по който спортът се отнася към подаващите сигнали.“
Най-разочароващо е отношението на WADA
Най-голямото разочарование на семейството е от WADA, която не им е предоставила обещаната тогава помощ. В отговор на запитване от ARD, световната антидопингова агенция заяви, че „няма правомощия или влияние върху процедурите или решенията за предоставяне на убежище“ в САЩ и не може да коментира „дейностите на отделни лица, подаващи сигнали за нередности“, или „степента им на подкрепа за конкретни източници“. „Поверителността на тези взаимоотношения трябва да се запази за тяхна защита “, се казва в съобщението.
Нито президентът на WADA Витолд Банка, нито шефа на World Athletics Себастиан Коу са разговаряли или се срещали със семейството. Междувременно МОК все пак е оказал подкрепа, като е платил на Виталий за консултантска работа и е помогнал на Юлия със стипендия. Но срокът на тези помощи отдавна е изтекъл.
На въпроси на ARD, МОК заяви същто като WADA - че няма възможност да повлияе на политиката на САЩ относно убежището. World Athletics пък отговори, че ще „разговаря с други спортни организации“, за да види каква помощ може да предложи на семейство Степанови. За Виталий и Юлия подобни изявления отдавна звучат като подигравка.
