Мондиал 2026 надмина по мащабите си всяко едно от предишните световни първенства по футбол. Повече участници, повече мачове - значи и повече зрители и повече начини за печелене на пари. Звездите творяха история на терена, а около тях се превъртаха милиарди долари. Само че за едни това са приходи, а за други - загуби. Каква е крайната равносметка?
Печелившите
ФИФА
Организаторите правят космически пари. Катар 2022 донесе на ФИФА $7,6 млрд., а приходите от мачовете в САЩ, Канада и Мексико ще надхвърлят двойно тази сума. Марион Лабур, старши анализатор по стратегиите в "Дойче Банк", изтъква, че ФИФА несъмнено е главният бенефициент, като за 4-годишния период преди и по време на първенството приходите ѝ са около $13 млрд. А наскоро самият президент на централата Джани Инфантино, обяви дори по-голяма сума - 13-14 млрд. швейцарски франка ($16.1-17.3 млрд.).
Основните източници на доходи са продажбата на права за излъчване, лицензирането на сувенири и права за настаняване на зрители, спонсорските договори и продажбата на билети. "ФИФА навлезе и на вторичния пазар, тя има официална платформа за препродажби, където удържа 15% комисиона както от продавача, така и от купувача", обяснява Лабур.
Изглежда, че занапред сумите ще растат още повече, тъй като ФИФА обмисля разширяване на турнира до 64 отбора, включвайки страни гиганти като Китай и Индия с тяхната милиардна аудитория.
Много от феновете сбъднаха мечтата си - да видят в действие най-добрите футболисти, но от финансова гледна точка това бе сериозно изпитание за тях. Билетите струваха прекомерно скъпо, а решението на ФИФА да въведе "динамично ценообразуване" бе безмилостно критикувано - за популярните мачове цените хвърчаха до небесата.
Дори Доналд Тръмп призна, че не би платил $1000, на колкото бе оценен билетът за мача на САЩ срещу Парагвай. За финала в Ню Джърси само официалната цена скочи до $32 970. А на пазара за препродажба някои билети се предлагаха за над $2 млн.! Инфантино твърди, че тези цени са оправдани, тъй като били съпоставими с тарифите за американските спортни събития като цяло.
Така беше навсякъде. Полети, храна, хотели - всичко поскъпна. Широка популярност доби примерът с билета за влака до стадион "МетЛайф" в Ню Джърси. Обикновено той струва $12.90, а за феновете цената беше вдигната на $150. Вълната от възмущение принуди превозвача да я намали, но тя пак остана по-висока от обичайните.
Излъчващите медии и спонсорите
ТВ компаниите броиха огромни суми за правото да излъчват мачовете, но аудитория им е огромна, а след нея идват и рекламодателите, така че медиите няма да останат без свръхпечалби.
А и ФИФА измисли прекъсванията за пиене на вода. Инфантино не спира да уверява, че това е "чисто спортен въпрос" и че федерацията не печели нито цент от него. Но тези близо две минути, докато футболистите пият вода и слушат треньора, са златна мина за телевизиите, по модела на американските спортове.
Британските ТВ зрители, например, бяха предпазени от този наплив на реклами. По Би Би Си - напълно (корпорацията изобщо не излъчва реклами), а по ITV - поради заложените в структурата на канала ограничения за обема на рекламата - в рамките на един час.
Не така обаче стояха нещата при американските телевизии. Fox Sports, която е платила за правата $485 млн., обяви, че паузите за вода са "спонсорирани" от избрани брандове. Средно един 30-секунден клип по този канал струва $200-300 хиляди, а във фазата на елиминациите - до $750 000. Тоест, само в САЩ приходите от реклама по време на паузите за вода ще стигнат $250 млн.
Това дава основание да се предположи, че тези прекъсвания ще останат завинаги. "Паузите за хидратация са чисто рекламна измислица. Много ще се изненадам, ако ги отменят. Разширяването на всичко възможно е новият бизнес модел на ФИФА", казва Марион Лабур от "Дойче Банк".
Официалните спонсори плащат баснословни суми. Но няма никакво съмнение, че за гиганти като "Адидас" и "Кока-Кола" часовете ефирно време и квадратните километри реклама в крайна сметка ще донесат огромни приходи. "Адидас" влезе в битка с "Найки", плащайки $50 млн. за кампанията "Легендите от нашия двор", в която участват Ламин Ямал, Джуд Белингам и Лионел Меси.
Вълшебното сияние на футболните долари озари дори марки, които не получиха статут на спонсори от ФИФА. Логото на "Ливайс" на стадиона в Сан Франциско, например, беше така сполучливо покрито с плат, че въпреки това привличаше вниманието.
Букмейкърите
По всичко личи, че Мондиал 2026 се превърна в най-скъпото събитие по обем на направените залози. Както съобщава компанията за финансови услуги "Маккуеъри", общо са заложени приблизително $50 млрд. - по около $500 млн. за всеки мач.
Компанията "Флътър Ентъртейнмънт", която притежава букмейкърските къщи "Пади Пауър", "Бетфеър" и "Скай Бет", прогнозира, че в крайна сметка приходът ще е двоен в сравнение с Катар 2022 - основно за сметка на залагащите в САЩ и Бразилия.
Чад Бенън, анализатор в "Маккуеъри", пояснява, че все повече залози се правят на живо, по време на самия мач и това е една от причините за увеличения обем. "Сега всеки иска да реагира на случващото се на терена и променя залозите си в съответствие с това. А преди правеше залог, гледаше и чакаше", пояснява Бенън.
Спортните залагания са сравнително нова индустрия в САЩ. До 2018 г. то беше разрешено само в щата Невада. Но с решение на Върховния съд на САЩ се отвори пътят към легализиране и в други щати. Някои, като Калифорния и Тексас, все още ги забраняват. Но пък там намират изход чрез "индустрията на прогнозите", защото прогнозирането не се смята за хазарт.
Губещите
Градовете домакини
16 града в САЩ, Мексико и Канада посрещнаха милиони фенове и туристи, което стимулира търсенето в ресторантите, хотелите и другия местен бизнес. В Бостън шотландците пиеха бира толкова усърдно, че се наложиха спешни извънредни доставки на пиво.
ФИФА твърдеше, че глобалната икономика ще нарасне с $41 млрд. в резултат на първенството, от които $17 млрд. трябва да получат САЩ. И също, че световното ще създаде 185 000 нови работни места - предимно в ресторантьорство и хотелиерство.
Експертите обаче казват, че не си струва да се разчита на дългосрочни положителни последици. Александър Будзър, научен сътрудник в областта на управлението в Оксфордския университет и шеф на компанията за управление на проекти "Оксфорд Глоубъл Проджектс", казва, че обещаните дълготрайни ефекти от домакинството на такова голямо спортно събитие просто не се материализират.
Градовете домакини всъщност се сблъскват с отлив на туристи - онези, които не са увлечени по футбола и се стремят да избягат от спортната глъчка и суета. Да, има кратък скок в наемането на служители, но според Будзър това се отнася само за нископлатени работни места в ресторантите. "Първенството създава работни места, но не генерира доходи", обяснява той. Официалните данни показват, че наемането на хора в баровете и ресторантите в САЩ е тръгнало нагоре в навечерието на първенството през май, но този бум е бил краткотраен.
Единственият ценен резултат в дългосрочен план може да са проектите за градско обновяване, както стана с преобразяването на район Стратфорд в Южен Лондон след олимпийските игри през 2012 г. Но в Щатите нямаше какво да се преобразява - инфраструктурата на стадионите, хотелите, спортните бази за тренировки и транспортът и без това вече съществуваха. "Икономическа изгода от развитие няма да има", обобщава експертът.
Хотелите
Очакваната вълна от търсене на хотелски стаи не се състоя - браншовите организации обявиха, че резервациите в градовете домакини тази година са били по-ниски в сравнение с миналата.
Например Асоциацията на хотелиерите в канадската провинция Британска Колумбия съобщава, че макар окончателните данни все още да не са ясни, резервациите през юни и юли са били "значително под тези от минали години". И това, при положение че във Ванкувър се изиграха 7 мача. Според Асоциацията, футболът "не е осигурил 40 дни с разпродадени стаи", а просто е повишил сериозно търсенето в дните на конкретните мачове.
Подобно е разочарованието и сред хотелиерите в САЩ. Американската "Асоциация на хотелите и местата за временно настаняване" обвини ФИФА в масово резервиране на стаи за собствени нужди, за да се създаде привидност за голямо търсене. От ФИФА само казват, че не са съгласни с тези упреци, без да предоставят доказателства.
Марион Лабур от "Дойче Банк" посочва, че подобни проблеми е имало и по време на Мондиал 1998 във Франция: разчетите са били едни, а действителното търсене на хотели - много по-слабо.
"До април тази година 80% от американските оператори в хотелиерския бизнес отчитаха, че резервациите са се оказали под разчетите. Около 2/3 от хотелиерите в Ню Йорк заявяваха, че резервациите са намалели, в Сиатъл с това се сблъскаха 80% от хотелите, като много обявиха, че първенството се е оказало пълно разочарование (въздух под налягане)", казва тя.
