Медия без
политическа реклама

Румънски градове започнаха да забраняват залите за хазарт

У нас приходите от залагания и игри на късмета чупят всякакви рекорди, а ограниченията са само на хартия

Хазартът може да доведе до пристрастяване
Хазартът може да доведе до пристрастяване

Румънският парламент прие закон, който позволява на кметовете и общинските съвети сами да решават дали да разрешават, ограничават или напълно да забраняват казина, игрални зали и букмейкърски пунктове на своя територия.

Вече девет от по-големите градове са обявили, че ще се възползват от новите си права. Сред тях са Браила и Плоещ. 

Слатина, в Южна Румъния, е първата община, взела решение да се освободи напълно от хазарта. Това ще стане постепенно - вече издадените разрешения за организиране хазарт след изтичането им няма да се подновяват,  съществуващите игрални зали и пунктове за залагания ще бъдат затворени, нови просто няма да се разрешават. Твърдата мярка идва след самоубийството на 27-годишен пристрастен към залаганията мъж, затънал с дългове.

Дали "ветото" ще намали бюджетните приходи? Със сигурност да. Но кметът на Слатина Марио Де Мецо е категоричен - хазартът е отрова, един човешки живот да спасим, пак си заслужава. Преди дни общинският съвет го подкрепи и прие пълна забрана на хазарта в града. Около 90 обекта (зали за ротативки и букмейкърски пунктове) ще трябва да затворят през следващата година. Ще продължат да работят само обектите на държавната "Румънска лотария".

 

Още ограничения

Още преди две години в северната ни съседка игралните домове бяха забранени в по-малките населени места -  с под 15 000 жители. Има сериозни рестрикции за външната реклама на хазарт - ограничаване на размера на рекламните пана, забрана на агресивни маркетингови послания, забрана за разполагане на зали и пунктове в близост до училища, детски площадки, църкви и др. 

Сега се обсъжда ново ограничение - изтласкване на казината и игралните зали само в определени национални курорти. Чиприан Куку, кметът на Букурещ, предложи на общинските съветници идеята местата за хазарт да бъдат ограничени в определени райони, например в Стария град.

Парламентът обсъжда и други идеи - забрана за достъп до игрални зали за лица под 21 години, ограничаване на рекламите за онлайн хазарт между 6 сутринта и полунощ, ограничаване на загубите до 10% от декларирания доход. Румънският медиен регулатор миналата година забрани на известни личности и инфлуенсъри да се появяват в реклами за хазарт.

 

А у нас

Много от мерките в Румъния са познати и у нас. За съжаление, в България прилагането на рестрикциите е доста бутафорно. Игралните зали бяха забранени в малките населени места (като при съседите), но продължават да никнат като гъби след дъжд в големите градове (обикновено в компанията на заложни къщи и фирми за бързи кредити). Рекламите на хазарт ни заливат отвсякъде, вкл. от огромни пана на оживени кръстовища и булеварди с лица на известни спортисти и певци. Никой не следи за спазването на забраната за реклама на хазарт в интернет, в резултат на което дори в новинарските сайтове изскачат агресивни "покани" за участие в игри на късмета. Още не е приета наредбата, която би трябвало да каже как се изчислява отстояние от 300 метра - за да се контролира спазването на забраната да се разполагат пунктове за залагания в близост до учебни, културни и медицински заведения. .

Хазартът в България отчита колосални обороти. През миналата година направените залози онлайн са достигнали 66 млрд. лв., а в "наземния" хазарт" са се завъртели 1.06 млрд. лв., съобщи  Mediapool, като цитира справка от НАП. И това са само официалните числа. Не е тайна, че част от парите в хазартния сектор са в сянка. 

Последвайте ни и в google news бутон

Още новини по темата