Медия без
политическа реклама

МОН предлага обединяване на малки университети

Ще има промени в атестацията на преподавателите, акредитацията на вузовете и плагиатството

22 Февр. 2022ОбновенаСИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА
ЕПА БГНЕС
Акад. Николай Денков

Мащабни промени в сферата на висшето образование и науката представи днес просветният министър акад. Николай Денков пред Съвета на ректорите. Реформата ще започне с повишаване на изискванията към преподавателите и подобряване на системите за акредитация, атестация и борба с плагиатството, за които още тази година ще бъдат предложени промени в закона за висшето образование и закона за развитие на академичния състав. По въпроса, който най-силно тревожи академичната общност - обединението на университети, министър акад, Николай Денков обяви, че то няма да е механично, а след експертни дискусии между самите висши училища с кой вуз е най-добре да се обединят с цел повишаване на качеството и видимостта им сред студентите. "Подхождам с нагласата, че ще влезем в конректен диалог с университетите, в който те ще намерят своите стимули за доброволно обединение. Ако видим такава съпротива, каквато видахме в последните дни, въпросът ще се постави на политическо ниво, за да се реши дали качеството ни е важно", намекна обаче акад. Денков.

 

Защо обединения?

Министърът мотивира нуждата от обединения със силно фрагментираната мрежа от университети у нас, която не позволява повече висши училища да се включат пълноценно в европейското образователно и научно пространство - в 13 от вузовете ни например има по-малко от 2000 студенти, в 5 те са дори под 1000, а най-малкият ни университет обучава 343 студенти. "Редица университети обявяват множество класирания всяка година и въпреки това трудно запълват или изобщо не успяват да запълнят свободните места. През т.г. има висши училища, които са реализирали едва около 60% от утвърдения прием на студенти", посочиха от МОН. Затова идеята на министерството е малки висши училища със сходен и/или допълващ се профил и разположени в едно и също или в близки населени места да се обединят под общо име, с общо или споделено ръководство. "Шапката" може да бъде юридическо лице, като съставните висши училища също запазят значителна юридическа и академична самостоятелност. Чрез новата структура участващите в нея университети могат да споделят преподаватели, материална база като спортни съоръжения, общежития и др., обща администрация и обслужващи звена, да организират обща кандидатстудентска кампания. идеята е в крайна сметка да се повиши качеството на предлаганото висше образование и видимостта на новия университет.

 

Кой с кой ще се обедини?

Възможно е обединение например между Химико-технологичния и металургичен университет, Минно-геоложкия университет, Лесотехническия университет, Висшето училище по телекомуникации и пощи и Висшето транспортно училище. "Заедно те биха могли да създадат Софийски университет по технологии", смята акад. Денков. НАТФИЗ, Националната музикална академия, Националната художествена академия и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство пък биха могли да образуват Национална академия по изкуствата, посочват от МОН и допълват, че големи университети също биха могли да се сдружат, за да позиционират по-добре себе си и България в европейската система на висше образование, да привличат повече чуждестранни студенти, преподаватели и инвеститори, да участват в по-големи международни образователни и научни мрежи и да се класират по-нагоре в международните рейтинги. Друг пример, който дават от МОН, е за обединение на няколко филиали на университети, работещи в Северозападния регион и не предлагащи редица базови направления - във Видин (филиал на Русенския у-т), във Враца (МУ-София и ВТУ) и Монтана (УНСС, Пловдивския у-т, Русенския у-т). Идеята е тези филиали да се консолидират, да се допълнят с липсващите професионални направления и да създадат образователен университет с няколко факултета, който да обучава педагогически специалисти, специалисти по обществено здраве, икономика, администрация и управление, инженери и други необходими за региона кадри, казват от МОН, откъдето са в готовност да помогнат с 3-годишна програма с целево финансиране.

 

Рисковете

Ректорът на МГУ проф. Ивайло Копрев посочи, че въпреки че ръководи малък университет с под 1300 студенти, двама от учените му са в класацията на Станфордския университет, увеличили са двойно парите си за наука, имат съвместни проекти с ХТМУ и Лесотехническия у-т и др. "Ние сме "за" да се оценят вузовете, но да се изработят критерии и тогава да присъстваме към обединения. Трябва преструктуриране, но да е положително за всички. Искаме всички да участваме на равни начала. В този момент, по този начин, малките вузове биваме наказани за това, че сме добри в това, в което сме добри", заяви той. "Това не е наказателна акция. Стремежът е да намерим синергията между няколко направления и да постигнем по-добър ефект и качество. Целта е не да кажем кой е добър и кой лош, а да видим какво ще спечелим, ако комбинираме дадени университети, запазвайки самостоятелностт и профила им", отговори министър Денков.

"Нека да не бързаме. Ние се познаваме с ректорите, работим заедно, но един ректор не познава спецификата на обучението на другите университети", посочи ректорът на Лесотехническия у-т проф. Иван Илиев. В специална позиция до председателя на Съвета на ректорите той заявява, че намаляването на броя на университетите на механичен принцип няма да доведе до повишаване на качеството на обучение и научно изследователската работа. В нея той прилага анализ за обединяването на Лесотехническия у-т с други висши училища и предвижда редица рискове - не са ясни очакваните резултати от бъдещо обединение, които са изцяло пожелателни, ще възникне социално и професионално напрежение сред преподавателите, в някои университети ще намалеят студентите, възможни са административни проблеми, такива с комуникацията между отделните звена, трудности с големите обществени поръчки, които ще са нужни, загуба на идентичност, на мотивация, трудности при обучението на чуждестранни студенти, повече бюрокрация и т.н. и др. Според проф. Илиев бъдещо обединение с друг вуз няма нито да укрепи Лесотехническия у-т, нито ще има полза за обществото или ще се повиши имиджа му.

На критиките, че малките вузове може да изгубят спецификата си, министър Денков посочи, че няма да се засяга специализираното обучение, по което всяко малко висше училище има своята уникална експертиза. Отделните висши училища ще могат да кандидатстват за проекти самостоятелно и да се сдружават за съвместно обучение с други университети. За пореден път той посочи, че не става дума за механично и насилствено сливане, а за доброволно обедение, с които отделните вузове могат да направят неща, които иначе поодтелно не могат.

 

Затягане на атестацията на преподавателите 

Първата стъпка към голямата реформа ще е затягне на изискванията към преподавателите и тяхната атестация. В бюджета за 2022 г. са предвидени още 20 млн. лв. за допълнителни трудови възнаграждения на преподавателите в държавните вузвое. Те обаче ще бъдат дадени на университетите, след като приведат критериите и показателите в своите правилници за атестиране на академичния състав в съответствие с методика, определена в акт на Министерския съвет. МОН вече работи по нея.

В момента процедурата по атестация, вкл. изборът на критериите, зависи изцяло от решенията на факултетите, които оценяват сами себе си. Поради тази причина почти всички преподаватели получават най-високи оценки, отбелязват от министерството. Според екипа на акад. Денков вследствие на това в университетите преподават хора, които не се развиват. Постепенно те се превръщат в мнозинство, което чрез гласуване взема всички важни решения без грижа за дългосрочното бъдеще на висшето училище.

За да се отстранят тези проблеми, той предлага да се въведат общи изисквания за образователни, научни и научно-приложни резултати, които всеки преподавател ще трябва да постигне съобразно своето ниво и съгласно минималните критерии за академично израстване в съответното професионално направление. Целта е само инициативните и подготвените да могат да покрият тези изисквания в дългосрочен план. Така ще се повиши мотивацията на преподавателите и ще се обнови съставът, като се освободят места за млади и мотивирани хора, които са готови да работят интензивно през целия си професионален път. Паралелно с това ще се прегледат отново минималните изисквания за професионалните направления и ще се актуализират, където е необходимо. Ще се промени и съставът на журитата в конкурсите за заемане на академични длъжности и за придобиване на научни степени. Предвижда се няколко от техните членове да бъдат избирани на случаен принцип от регистъра на Националния център за информация и документация (НАЦИД).

В акредитацията на висшите училища ще участват само преподавателите, регистрирани в НАЦИД, т.е. които покриват минималните изисквания. Ако университетът не може да осигури такива хора за определен преходен период, той ще се преобразува в образователно висше училище или колеж.

 

Плагиатство

Ще се разшири обхватът на проверките за плагиатство, планира още МОН. В момента те се правят само за научните трудове, участвали в конкурси за академично израстване. Ще се даде възможност за проверка на всички сигнали, свързани с научно плагиатство и публикуване на недостоверни данни. Това ще се постигне чрез създаване на двустепенна система за проверка. На първото ниво ще са институционалните комисии по академична етика в научните организации и висшите училища. Втората степен ще е съществуващата национална комисия по академична етика. Тя ще проверява само сигнали, обжалвани, след като са минали през първа инстанция.

 

Акредитация

Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) вече работи върху промени в начина на акредитиране на висшите училища. Сега оценките на почти всички университети са високи, без да се очертават ясно силните и слабите им страни. Причини са формалната процедура, която изисква обработка на обемисти документи, и силната доза субективизъм при оценяването. МОН предлага в бъдеще при акредитацията да се използват основно числови данни от надеждни източници за реални показатели, подобни на тези в Рейтинговата система на висшите училища - напр. безработица сред завършилите, осигурителен доход, научни публикации в международните бази данни, привлечени средства по договори и др. Така ще се очертаят истинските постижения и проблеми и ще се минимизира субективизмът. Докладът за самооценка ще се преобразува в критичен анализ на слабостите и план за преодоляването им. По този начин ще се създаде много по-удобна за прилагане и обективна система за акредитация, която ще повиши силно мотивацията на висшите училища да подобрят резултатите си в съответствие с критериите за тяхната оценка.

Още по темата