Законопроектът за таван на надценките на храните и изискване за 50% български продукти в търговските вериги, а за млечните продукти дори 80%, трябва да бъде оттеглен. Той ще доведе до множество нежелани последици за всички участници по веригата на доставки и най-вече за потребителите.
Това призовават 14 различни браншови организации от агросектора в критична позиция, адресирана до премиера и министрите на земеделието и на икономиката. Общественото обсъждане на законопроекта, внесен от министъра на земеделието Георги Тахов, приключи на 12 август.
"Обществото е в заблуда, че целта на този законопроект е понижаване на цените. Напротив - създават се реални условия за недостиг на основни храни на българския пазар и за рязкото им поскъпване заради ограничаването на конкуренцията и предвидената минимална изкупна цена за земеделските производители, които реално могат да покачват цените си без ограничение", се посочва в позицията.
В становището браншовите организации изброяват редица недомислия и откровени абсурди, които ще доведат до повишение на цените за крайните потребители, независимо от таваните на надценките, предвидени за преработватели и търговци на едро и дребно.
Ограничението да не се намаляват цените с повече от 10% при промоции ще доведе до общо поскъпване на потребяваните от домакинствата стоки още в деня на влизане в сила на закона и ще застраши процеса по адаптиране към еврото, предупреждават недоволните асоциации. Реално в момента българският потребител купува огромен дял от стоките на промоции, които надвишават значително ограничението от 10%, затова ще бъде силно засегнат.
Изискването за задължителни 50% българско производство на месо, яйца, пчелен мед, пресни сезонни плодове и зеленчуци само привидно е в полза на земеделските производители и безспорно накърнява интересите на потребителите. Ако в един магазин българските зеленчуци са значително по-скъпи от вносните, те няма да правят необходимият оборот независимо, че са 50%, защото българският потребител е чувствителен към цената и ще купува по-евтините чужди стоки.
Какво става при подобни случаи с нарасналите загуби от изхвърляне на такива продукти, които магазините ще са длъжни да държат до последно, за да покриват изискването за процент български продукти? Те няма да могат да ги продадат бързо преди изтичане на срока им заради ограничението на промоционалните отстъпки.
Участниците от различни нива на агрохранителната верига са обезпокоени от пълната липса на анализ на реално произвежданите от български производители продукти от изброените групи, както и потреблението на населението. При свинското и говеждото месо и сезонните плодове и зеленчуци съществува реален риск от недостиг на продукти поради недостатъчното производство в страната. Особено висок е този риск спрямо сезонните плодове и зеленчуци, поради силната зависимост на продукцията от климатичните условия.
Проблем се очаква и с млечните продукти, които трябва да са 80% от асортимента в търговските вериги. "Произвежданото у нас сурово мляко покрива само 59% от нуждите на млекопреработващата индустрия и пазара. Затова от списъка с 80% млечни продукти са изключени кашкавалът и маслото. Явно от авторите на закона са си дали сметка, че няма как да се постигнат тези проценти", коментира пред БНТ Николай Вълканов, изп. директор на Сдружението за модерна търговия, в което членуват големите търговски вериги.
Търговците са притеснени също как ще се контролира наличието на българска продукция от БАБХ. Възможно е да се наложи затваряне на търговски обекти за няколко часа или за ден, за да се направи инвентаризация.
Друга абсурдна разпоредба е, предвидената санкция за търговец или преработвател, ако не купуват земеделска продукция на цена с 10% над себестойността й. Няма никаква възможност тези изкупвачи да знаят каква е била фактическата стойност на купуваната от тях продукция, освен ако не правят ревизия на счетоводството на земеделския производител, се посочва позицията.
Този закон ще премахне всяка конкуренция, а в супермаркетите ще се продават едни и същи артикули на едни и същи цени заради изискването търговците с оборот над 20 млн. лева да определят еднакви по размер надценки за идентични продукти в една и съща стокова група. Това ще доведе до стесняване на асортимента и затрудняване на навлизането на нови или нишови продукти, предупреждават търговците. Причината е, че при законово изискване за една и съща надценка търговецът би предпочел само онези високо оборотни продукти, с които в най-голяма степен би максимизирал брутната си рентабилност, за сметка на нови, нишови и по-ниско оборотни. Това ограничаване на асортимента е в ущърб на потребителите.
Браншовите организации, подписали позицията, призовават законът да не влиза в сила без нотификация от Европейската комисия и са убедени, че тя ще го отхвърли, защото нарушава европейските принципи на свободно движение на хора и стоки.
Освен това "законът Тахов" се бие с последните промени в Закона за въвеждане на еврото в Република България, които на практика предвиждат замразяване на потребителските цени за период от една година. Така необходимостта от извънредна регулация дори в посока ограничаване евентуален ръст на цените е напълно необоснована
"Този закон стимулира единствено вертикалната интеграция - производител, преработвател и търговец да бъдат едно лице и тогава неговата печалба ще бъде 50%", коментира Николай Вълканов.
"Налага се впечатлението, че един и същ човек е писал и последните промени в Закона за въвеждане на еврото, и проектозакона за търговските надценки и той не е в Министерски съвет, който е вносител", каза Вълканов пред БНТ.
На въпрос кой лобира за този закон Вълканов отговори: "То е очевидно. Държавата тръгва да влиза в магазините тогава, когато един политик тръгва да си прави държавни магазини с помощта на държавата".
