Ново проучване на шведския мозъчен тръст Scandinavian Policy Institute (SPI) предупреждава, че популяризирането на вятърната енергия като рентабилна и надеждна е, в най-добрия случай, подвеждащо.
Швеция е водеща в производството на слънчева и вятърна енергия. Но в доклада, озаглавен „Нов политически обзор:
Електричество на всяка цена?“,
изследователите от SPI посочват, че цените на електроенергията са станали по-нестабилни.
Вятърната енергия на сушата се препоръчва от много политици. Учените обаче предупреждават, че не може да се разчита на енергия, зависима от капризите на времето. „Енергийната система е кръвоносната система на обществото. Тя заслужава уважение, дългосрочно мислене и прецизност“, казва един от авторите, Магнус Хенрексон. Другите са Пер Фахлен и Матс Нилсон. И тримата са уважавани професори в областта на енергетиката и икономиката.
Учените припомнят неотдавнашното мащабно прекъсване на електрозахранването в Испания, свързан със силната зависимост от възобновяема енергия. И коментират, че Швеция все повече е изложена на подобни рискове. „Не е ясно колко високи ще са разходите, за да бъдат тези енергийни системи толкова надеждни, колкото системите, които са предназначени да заменят. Изследователите установяват, че има подценяване на разходите за вятърна енергия и неглижиране на проблемите, свързани с устойчивостта и със земеползването.
За да се балансира
непостоянството на вятъра
и на слънчевото греене, резервното захранване трябва да е готово за незабавно включване при нужда. Колкото повече възобновяеми източници има в системата, толкова повече резервен капацитет е необходим, но той пък се използва по-рядко, което го прави по-малко рентабилен.
За да остане жизнеспособно, резервното захранване се нуждае или от по-високи цени или от дотиране. Това е същински омагьосан кръг. Изследователите установяват, че в страните с по-висока зависимост от вятърни перки и слънчеви панели се наблюдава покачване на цените на тока за домакинствата.
„Изчисленията досега са давали
подвеждаща картина на реалната социална цена
на производството на електроенергия. Фокусът единствено върху LCOE (изравнена цена на електроенергията) пренебрегва ключови разходи - за производствен профил, за балансираща енергия, преносна мрежа и загуби, както и за управление на реактивната енергия“, се отбелязва в доклада.
В страни като Германия и Дания реалната цена на вятърната енергия се е увеличила рязко с нарастването на нейния дял. В Швеция разходите за резервни и балансиращи мощности са се увеличили с повече от 5 милиарда шведски крони (459,5 милиона евро) между 2020 и 2022 г. - главно заради разрастването на ветропарковете.
Има компании за вятърна енергия, които получават гарантирана цена за произведената от тях електроенергия. Тази (субсидирана) електроенергия всъщност не е достигнала до шведските потребители, а вместо това е била изнесена, се казва в доклада.
Страните, които вече са достигнали висок дял на ВЕИ, регистрират
увеличени разходи, нестабилност и зависимост
от изкопаеми горива за резервна енергия - противно на допусканията, направени от Шведския съвет за икономическа политика SNS. Авторите на доклада изтъкват, че негативните ефекти от вятърната енергия - вариращи от екологични разходи до неприятности за местните жители, включително загуба на стойност на имоти, често се пренебрегват.
„Една добра електроенергийна система изисква четири неща: доставка на достатъчно количество енергия, достатъчна моментна мощност, високо качество на електроенергията и стабили доставки“, казва Фахлен. „Сривът в системата в Испания показва, че съвременните мрежи с висок дял на ВЕИ енергия, зависима от времето, са уязвими към смущения, породени от липсата на осигурени системни функции, баланс и резерв“, добавя Нилсон. Учените твърдят, че Швеция се движи в подобна посока.
Това, което на пръв поглед изглежда като рентабилно решение на климатичния проблем, всъщност може да „създаде електроенергийна система с повишена нестабилност, влошена сигурност на доставките, нарастващи скрити разходи и влошена устойчивост“, заключава докладът.
