Мошеници!
Рекордно ниски ренти получават собствениците на земя в Добруджа през тази година. Причината са изключително лошите добиви от трите основни култури в региона – пшеница, царевица и слънчоглед, вследствие на невижданата от десетки години суша в региона.
Рентите за тази година се движат между 30 и 50 лева на декар. За сравнение, през 2019 г. по данни на НСИ наемите на земеделска земя в Североизточна България бяха средно 69 лв. на декар. На много места обаче през последните години се стигаше до 100 лв. на декар. Сега за първа година такива ренти няма. Част от нивите около морето, където беше и най-трудна годината, са стартирали с ренти от 30 лева, а в района на Тервелско - за около 40 лева на декар.
Сушата започна още от зимата, а през пролетта и лятото бяха отчетени рекордно ниски валежи от десетки години насам. По данни на Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево през изминалите 60 години средните стойности на валежи са били достигнати едва наполовина, съобщи БНР.
"За област Добрич резултатите за пшеницата са 180 кг среден добив при среден добив от над 550 кг през 2019-а. Случвало се е и преди толкова ниски добиви, но и за трите култури като че ли не е било. Слънчогледите слязоха на 2/3 от добивите, които по принцип жънем от тях. Царевицата беше в рамките на 1/3 от това, което жънем, на места имаше 1 кг добив на декар", казва председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Росица Жекова.
Около 20 000 декара са напълно пропадналите площи, засети с пшеница в област Добрич. По програмата за подпомагане на земеделските производители от Министерството на земеделието те ще бъдат подпомогнати с 16 лв. на декар. Сумата е крайно недостатъчна, защото толкова са разходите само за семена. А за тези с до 95% пропаднали площи помощта от 2 лева на декар не покрива нищо, казват местните зърнопроизводители.
През лятото от Националната асоциация на зърнопроизводителите дори зовяха да се обяви форсмажорна година за районите със суша и ренти изобщо да не се изплащат. Собствениците на земеделски земи обаче остро реагираха срещу подобна възможност и припомниха, че ако се стигне до нея, зърнопроизводителите трябва да върнат субсидиите, които са получили.
Проблемът е, че очакванията отсега за следващата година не са никак добри - някои от зърнопроизводителите още не са засели пшеницата си заради ниската влага на почвата. Освен това повечето земеделци не водят борба с вредителите на този етап, тъй като избягват по-големите разходи. Предвижданията са, че при продължаваща тенденция за все по-сухи години е твърде възможно част от земите в област Добрич да останат необработваеми.
По повод сушата от Асоциацията на собствениците на земеделски земи призоваха по-рано тази година всички в сектора, включително и държавата, да обединят сили за възстановяване на напояването в страната. За целта България трябва активно да търси евросредства за финансиране на мелиорациите. Друга спасителна мярка е държавата да се намеси и в разработването и прилагането на застраховки срещу суша, тъй като застрахователните компании са се отдръпнали заради големите рискове.
28.09.2020
27.06.2020
Обновена
Много са смотани нашите земеползватели, щом като една трудна година ги съсипа.
А и не съм много сигурен, че имат право да променят размера на рентата.
Защо да нямат - това е договор между собственика на земята и ползвателя ѝ. Още от юли пиша тук, че рентите в Североизточна България падат...
Ами...в земя пари никога няма да "вкарам". Направих такъв опит още през 2008 година и едва си върнах вложеното, без стотинка печалба.
Рано е за догодина, предвид че всичко зависи от атмосферните условия. Падне ли приличен дъжд, без да причинява наводнения, и годината ще е добра, с високи добиви. Апропо, който е инвестирал в напоителни системи не е в толкова плачевно състояние. От засегнатите вече много земеделци получиха кредити с цел разплащане с рентиери и доставчици. Иначе ставаше страшно по веригата...
Странно, в Централна Северна България рентите са си същите както през миналата година - средно между 40 и 65 лв. На 35 км. между Търново и Свищов са 60. Добруджанските чифликчии са се възползвали от повода. В Европа собственикът е над арендатора. У нас колкото искат - толкова ще дадат.
Напояване + добиви. В Добруджа, предвид високите добиви в добрите години, рентите скочиха - има търсене на земя и земеделците наддаваха. Буквално.
А у нас настина земеделците диктуват. И е така, защото площите са раздробени, и на собствениците не им се занимава да работят земя. И ако имаш наследени 5-10 дка, ти е по-лесно да прибираш рента, отколкото да обработваш...
По повод на обработването и раздробяването. Край магистралата между Белград и Нови Сад не може да се види нито една огромна нива като тези на нашите арендатори, връщащи ни към периода на АПК-тата от 80-те. Нивички от по 10-30 декара - една до друга. Същото е между Гюргево и Букурещ. От разговори с приятели там разбрах, че и обработката на малки площи е изгодна на базата на наета техника. Не е нужно непременно да си тракторист или комбайнер и дори да живееш на село. В Сърбия и Румъния държавата е създала условия и за дребния аграрен бизнес. У нас си в ръцете на 1000 агромилионера. Елате на събора им край Петропавловския манастир между Арбанаси и Лясковец да видите изложение на най-скъпите автомобили. Ако искат и колкото искат ще дадат. При мен конкретно ситуацията е по-различна защото в района има силна конкуренция между 5 арендатора, двама от които са големи фирми.
Путин и Агентите на КГБ и Кремъл русофили са виновни за бедственото полодение !
А нещо за язовирите няма ли да кажете? Така да се забрани използването на вода от язовирите (особенно питейна) за производство на ел. енергия? Говоря за т.н. гарантирани квоти за производство на ел. енегрия, не за поодържане на санитарен минимум в реките..
Не е въпрос до арендаторите милионери и до рентите. Страшно е, че засушаването си е тенденция от години. Добруджа е районът, който е най-рисков в това отнишение. То там по принцип няма големи реки. Язовири съвсем малко. Чисто исторически, векове наред същинска Добруджа си е била една полупустинна територия, неподходяща за живот. Още през 90-те имаше и воден режим в Добрич.Още преди да се скапе системата на ВиК. Имам малко вътрешен поглед върху нещата и се вижда,че климатичните условия за земеделие стават все по-неблагоприятни.Просто почвата е толкова плодородна, че и при липса на напояване все пак ражда прилични количества. Но това не може да продължава постоянно. Сега ако няма и сняг,.както беше миналата година и измръзнат посевите съвсем ще се скапе положението. И може следващата година да се отрази на цената на хляба и олиото. А генерално, ако не се хванат големите земеделци (на държавата не може да се разчита) да възстановят напояването, в по-дълго срочен план може да загубим тези земи за земеделието ни.
п.п.зърнопроизводството е силно индустриализирано . Не може човек с 10-20, че и повече декари да си позволи да се занимава сам с това. Например, пръсканията се осъществяват от самолет. Защото не може да влезе машина вътре.
Защото ако изплатят по-високи ренти ще фалират, нали?
И като фалират какво?
Земята ще остане необработена и тръни ще се търкалят по нивите?
Пак да се самоцитирам: „МОШЕНИЦИ!”
С този климат, няма да е чак толкова трудно тръни да се търкалят по нивите. Преди два века е било така.
Ами на североизток и тази година не вали.
Обаче и да падне сняг случайно, имаше преди години едни умни хора, които изсякоха залесителните пояси от времето на соц-а по нивите, за да не им се губи посевна площ. Не бяха ли същите нещастни арендатори?
Тц. Поясите си седят и точно сериозните земеделци държат на тях, защото предпазват от ветровете. Те затова са и правени. Но местните цигани секат по ниската растителност, която всъщност създава плътност и задържа вятъра.
Така им се пада на кулаците.
Ама то и така ли можело?
Аз тогава ще си намаля наема на жилището, заради Корона кризата...
Защо СЕГА пишат всякакви глупости, а не ни информираха по-рано за тази възможност?!!!
Герберастката мафия в земеделието продължава безмилостното ограбване на народа!! Мутри вън!!!
Не трябваше ли, за да не се изтощи почвата, да се засаждат определени култури и да се наторява по някакъв земеделски цикъл?
"И ако имаш наследени 5-10 дка, ти е по-лесно да прибираш рента, отколкото да обработваш..."
Проблемът е с какво ще ги обработва този наследник тези 5-10 декара: с рало ли ще ги оре, със сърп и паламарка ли ще жъне житото, и с диканя на харман ли ще го вършее?
Да, също така, много интересно какво ще прави купищата пари, които ще изкара от тези 10 декара този дребен производител - щото от 10 декара, ще изкара около 5 тона пшеница, с чутовната стойност от 2000-3000 лв.
Това ще трябва да е някакво доста мазохистично хоби.
Прочетох всички коментари. Няма нито един, който да показва поне малко знания по темата. Не е учудващо. Много е специфична. Странна е, обаче, категоричността на изказа на повечето писатели и завидното им самочувствие на познавачи. Ако и по останалите коментирани теми ситуацията е сходна, то не се чудете на настоящия ни хал. 😊
Житото не се полива(или окопава ) у нас.За оная блондинка от софия, дето викала "сей , Дядо, сей !Да ядем в Столицата" -" тамън за туй мятам люцерново семе пролетес"
Проблемът с рентите е още от Орсовките.След това окончателно го доизбистриха при Дедо и Станишеф и земята е частна номинално-реално на арендатори и фондове.