Управляващата партия "Прогресивна България" даде знак, че ще направи някои промени в данъчните закони между двете им четения.
Така например ще бъде повишен прагът от 5 млн. евро годишен оборот за търговците на хранителни стоки, които ще попаднат в обхвата на новия еднократен данък "свръхпечалба". Това стана ясно при гласуването на промените в Закона за корпоративното подоходно облагане на първо четене в пленарна зала днес.
От "Възраждане" настояха този праг да бъде увеличен двойно до 10 млн. евро, за да не попаднат регионалните малки търговски вериги и дори самостоятелни търговски обекти под ударите на новия налог. Според "Възраждане" не трябва българските търговци да бъдат поставяни наравно с големите международни търговски вериги, чиито обороти надхвърлят един милиард евро.
"Основателно ми се струва да завишим този праг. Но не с аргумента да пазим българските търговци, защото Еврокомисията ще ни санкционира за дискриминация", обяви председателят на бюджетната комисия Константин Проданов.
На бюджетна комисия предния ден застрахователите също поискаха да бъдат изключени от обхвата на данък "свръхпечалба". "Застрахователните компании не генерират свръхпечалби, в този бизнес рентабилността е 6-7%, но включването им в списъка нанася на сектора сериозен репутационен удар. На обществото се внушава, че застрахователите реализират свръхпечалби на гърба на гражданите", заяви Нина Колчакова, изп. директор на Асоциацията на българските застрахователи. Тя посочи, че застрахователното проникване в България е най-ниското в Европейския съюз извън задължителните застраховки и подобна мярка само допълнително ще отблъсне хората.
Днес в пленарна зала Проданов обясни, че шестте сектора - банки, застрахователи, мобилни оператори, търговци на храни, фирми за бързи кредити и обменни бюра - са определени от Министерство на финансите. Те обаче представлявали само 10-15% от стопанската активност в страната, така че допълнителното им облагане нямало да окаже влияние върху икономическия растеж и привличането на инвестиции, каквито притеснения има опозицията и бизнеса. "Така или иначе банките изнасят голяма част от печалбата си, а това, което остава, стои по депозитни сметки и не се инвестира", посочи Проданов.
Съпартиецът му Милен Трифонов стигна по-далеч - той обяви, че е напълно логично фирмите, реализирали сериозни печалби да дадат своя принос, когато държавата се опитва да свие прекомерния бюджетен дефицит. "В крайна сметка в България данък печалба е един от най-ниските в ЕС - 10%", посочи Трифонов.
Бившият финансов министър от ГЕРБ Владислав Горанов призова управляващите да свиват дефицита с по-смели мерки в разходната част, а не с увеличение на данъци. "Използването на еднократни приходи като данък "свръхпечалба" за финансиране на постоянни разходи не е благоразумна политика. Съществува огромен риск допълнителните 800 млн. евро, които очаквате от определени сектори, да се прехвърлят върху крайните потребители, т.е. да се вдигнат цените", посочи Горанов.
Депутати от опозицията отново поставиха въпроса защо фирмите от енергетиката са изключени от данък "свръхпечалба". На този въпрос от финансовото министерство и от управляващата "Прогресивна България" неколкократно вече отговориха, че производителите и търговците на ток над определен таван на приходите превеждат вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система", а фирмите от нефтопреработката, горивата и природния газ са били обложени допълнително през 2022 и 2023 г..
"Фирмите за съхраняване и отдаване на енергия от батерии обаче не превеждат вноски към енергийния фонд, а там е най-голямата печалба. Още повече че батериите бяха изградени със субсидии. Те също трябва да плащат данък "свърхпечалба", призова Асен Василев от "Продължаваме промяната".
На този призив Константин Проданов отговори, че няма как да бъдат включени, защото повечето инсталации с батерии не са били изградени в периода 2020-2025 г.
Шефът на бюджетната комисия обаче обеща Министерството на финансите да "поработи" и върху формулата, по която ще се изчислява дали и каква свръхпечалба, формират фирмите от шестте икономически сектора в периода 2020-2025 г. От опозицията алармираха, че формулата, представена за общество обсъждане, е променена по-късно в законопроекта, внесен в Народното събрание. "На практика допълнително вместо печалба ще се облага оборот. Така фирми, които излязат на загуба през 2027 г., също ще трябва да платят данък "свърхпечалба" . Това създава стимули засегнатите фирми да не намаляват цените, защото ако ги намалят, ще платят по-голям данък", обясни Мартин Димитров от "Демократична България".
Днес в пленарна зала бяха гласувани на първо четене още два данъчни законопроекта - промени в данъците върху доходите на физическите лица и местите данъци и такси.
