Управляващата коалиция се отказа да премахва т.нар. данък "уикенд" върху ползваните за лични нужди фирмени коли, жилища и други активи. Парламентът обаче гласува днес значително по-ниска ставка на корпоративния налог върху тези разходи - сегашните 10% падат до 3%.

Премахването на въведения през 2016 г. данък "уикенд" беше записано в коалиционното споразумение, с което се създаде управляващото мнозинство. Но още при лансирането на тази идея стана ясно, че България не може да отмени напълно облагането на тези активи и ползването на данъчен кредит, защото ще е в нарушение с европейското законодателство в областта на ДДС.

Затова група депутати от четирите партии в коалицията, начело с шефа на бюджетната комисия Любомир Каримански, предложиха в Закона за корпоративно подоходно облагане разходите в натура, свързани с лично ползване на фирмени активи, да станат необлагаеми, като промяната влезе в сила от началото на 2023 г. За догодина Каримански обещаваше изцяло да бъде променен режимът на облагане при използване на служебни коли и имоти от собственици и шефове на фирми, така че бизнесът да бъде улеснен.

Работодателските организации обаче не харесаха този вариант. И обявиха, че от него реално ще се възползват само фирмите, които отчитат загуба. Преди второ четене на данъчните промени Каримански е коригирал предложението си - запазва се данъкът върху разходите в натура, свързани с лично ползване на фирмени активи, но той е значително намален.

"В гласувания днес текст вече е постигнато действително облекчение на бизнеса. Освен това, ако изцяло освободим от облагане разходите в натура, ефектът върху данъчните приходи няма да е търсеният", заяви от парламентарната трибуна Мартин Димитров от ДБ. По думите му това е било най-доброто решение след провеждане на консултации с бизнеса и експерти.

Промяната в данък "уикенд" влиза в сила от 1 април. От същата дата се премахва данъкът върху лихвите по банковите влогове. По тази промяна нямаше никакви дебати - в последните години банките не само че спряха да начисляват лихви по депозитите, но и голяма част от тях изобщо спряха да предлагат съхранение на пари на депозит.

Също от 1 април депутатите гласуваха детските градини и ясли ще станат безплатни. Общините няма да събират и такси за хранене на децата в задължителното предучилищно образование.

Най-голямо оживление в пленарна зала предизвика внесеното предложение на "Възраждане" признатите за данъчни цели разходи за адвокатите на свободна практика да бъдат завишени до 40%. Депутати от различни партии излязоха на парламентарната трибуна да защитят адвокатската гилдия.

"Последните две години адвокатите не получиха никакви ковид помощи, независимо, че имаше затваряне на съдилища и силно намалялата работа. 40% признати разходи ще ги подпомогне. Не трябва да се забравя, че близо 7000 адвокати осигуряват и правна защита на малоимотни граждани, т.нар. служебна защита, на държавата", заяви Петър Петров от "Възраждане", който подчерта, че е в конфликт на интереси като адвокат. 

Друг адвокат - Бранимир Балачев от ГЕРБ, защити гилдията като поясни, че професията адвокат единствена е упомената в конституцията, защото е с особен статут. По думите 7000 адвокати в страната изнемогват заради нарасналите разходи през последните години. "Само софтуерът струва 1100 лв. годишно, а трябва да се плащат и наеми в централните части на градовете, -заплати за сътрудници", каза Балачев. Той уточни, че данъчната промяна ще засегне само тези адвокати, които се облагат като физически лица, и не засяга големите адвокатски кантори, които се облагат по друг ред. 

Иво Атанасов от ИТН защити колегите си от Видинската адвокатска колегия. "Не заставайте срещу интересите на гилдията! Който се е заял с адвокатите, рано или късно има нужда от тях",  каза той.

Даниел Митов от ГЕРБ също се изказа в защита на по-малкото облагане на адвокатите. "Става дума за около 10 000 адвоката на свободна практика от общо 17 000. Бюджетът няма да загуби много от намалени данъчни приходи, защото средно месечното им възнаграждение е около 1600 лв., посочи Митов.

В крайна сметка предложението не бе прието дори и след повторно гласуване. Така нормативно признатите разходи на адвокатите остават непроменени - 25%.