Най-мащабното търговско споразумение в историята на Европейския съюз - с южноамериканския блок Меркосур, влиза в сила от днес (1 май), независимо че се очаква съдебното решение относно неговата законосъобразност и окончателно въвеждане.
Пактът, подписан след 25-годишни преговори, създава една от най-големите зони за свободна търговия в света. От една страна е ЕС, а от друга търговски блок, съставен от Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай (към него през юли 2024 г. се присъедини и Боливия). ЕС и Меркосур произвеждат 30% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) и в тях живеят над 700 млн. потребители. Пактът премахва тарифите върху над 90% от търговията между двата региона,
„Много работа беше вложена в сключването на тази знакова сделка. Сега е време да инвестираме същите усилия, за да гарантираме, че нашите граждани и предприятия ще се възползват от нея незабавно - заяви председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен. - От първия ден тарифите се намаляват и се откриват нови пазарни възможности.“
За да отбележат Ден първи на споразумението Фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коста ще проведат онлайн разговори с лидери от страните от Меркосур.
Сделката влиза в сила днес, независимо, че Европейският парламент я отнесе до върховния съд на ЕС през януари, вместо да ѝ даде зелена светлина. Твърдата френска съпротива предизвика разрив с Германия, противопоставяйки двете най-големи страни в ЕС една срещу друга. Франция е против заради опасения, че нейните фермери ще бъдат ощетени.
Въпреки това, подкрепен от мнозинството страни, Брюксел продължи напред и се стреми да диверсифицира търговията, въпреки предизвикателствата от страна на САЩ и Китай. Освен това ЕС работи и по други търговски споразумения, за да се доближи до още важни пазари като Индия, Австралия и Индонезия.
Какво включва пактът "ЕС-Меркосур"
Споразумението е призвано да спомогне за засилване на сътрудничеството в области като:
- устойчивото развитие;
- действията във връзка с околната среда и климата;
- цифровата трансформация;
- човешките права;
- мобилността;
- борбата с тероризма;
- управлението на кризи.
То трябва да помогне и за по-тясна координация по отношение на глобални предизвикателства, включително изменението на климата, опазването на мира и миграцията, да улесни обмена на най-добри практики по въпроси, вариращи от управлението до технологичните иновации.
Какво влиза в сила от 1 май 2026 г.
Временното търговско споразумение (ВТС), което започва от днес, ще функционира като самостоятелно споразумение до цялостното влизане в сила на пакта. ВТС проправя пътя за намаления на митата, за достъп до нови пазари и за по-добри търговски условия в ключови сектори като селско стопанство, автомобилна, фармацевтична и химическа промишленост.
То трябва да бъде ратифицирано само от ЕС, а не от отделните държави членки. Срокът му на действие ще изтече с влизането в сила на пакта, който вече трябва да бъде ратифициран от всички държави членки. ВТС включва:
- улесняване на инвестициите;
- премахване на пречките пред трансграничната търговия с услуги, особено цифровите и финансовите;
- държавните поръчки, които ще позволят на дружествата от ЕС да получат достъп до открити тръжни процедури в държавите от Меркосур.
Защита на ЕС от нелоялна конкуренция
За да защити своя селскостопански сектор и някои чувствителни земеделски продукти, които може да бъдат изложени на конкуренция от евтин внос, ЕС въведе специален регламент за защитните мерки. Той определя, че ЕС може временно да преустанови тарифните преференции върху вноса на селскостопанска продукция от Меркосур, ако този внос вреди на европейските производители. При това спиранете може да стане по ускорени процедури.
ЕК има право да прилага двустранните защитни мерки по отношение на селскостопанските продукти, включително налагане на мита, за да се противодейства на скокове на вноса и/или спадове на цените, които нарушават функционирането на местните пазари. Освен това за внос на продукти, за които се прилагат тарифни квоти, като говеждо, свинско и птиче месо, захар, етанол, ориз, мед, царевица, ще се прилагат изисквания за засилен мониторинг.
Наред с това държавите членки могат да поискат от ЕК да започне разследвания за евентуалното налагане на защитни мерки. Ако ЕК направи това, тя трябва да информира Съвета изчерпателно и своевременно за всяко планирано действие.
