Медия без
политическа реклама

МФ очаква над 16% спад на износа и нулева инфлация за тази година

Пандемията ще увеличи безработицата с над 2 процентни пунка

31 Март 2020МИЛА КИСЬОВА
Илияна Кирилова

Пандемията COVID-19 ще удари българската икономика почти толкова сериозно, колкото и световната финансова криза ни връхлетя през най-тежката 2009 г. Това става ясно от доклада на финансовото министерство, който съпътства внесената вече в Народното събрание актуализация на държавния бюджет за тази година.

Очакваният 3% спад на БВП на българската икономика през 2020 г. е най-негативният към момента сценарий на финансовото министерство.

Пораженията се усещат в почти всички фактори, които формират растежа - потребление на домакинствата, частни инвестиции и износ на стоки и услуги. Заради неяснотата колко ще продължи извънредното положение в страната на този етап е нереалистично да се направи точна прогноза за размера на преките и косвените ефекти върху публичните финанси. При силно негативен сценарий е възможно да се наложат и допълнителни промени в държавния бюджет, които към момента е невъзможно да бъдат оценени, се посочва в доклада.

Заради пандемията COVID-19 повечето големи икономики очакват значително забавяне и навлизане в рецесия през тази година. Световният БВП ще отбележи спад от минус 0.3%, което е малко под нивото от 2019 г. Икономиката на Европейския съюз ще бъде по-сериозно засегната и ще се свие с около 4% през 2020 г.

У нас износът на стоки и услуги ще намалее с 16.3%, очаква на този етап финансовото министерство. За сравнение през кризисната 2009 г. спадът бе 11.7%, докато през миналата година българският експорт отбеляза ръст от 1.9%. 

Безпрецедентните мерки за ограничаване на движението, приети от всички страни, най-силно удариха транспортните и туристическите услуги. Затова износът на услуги се очаква да се срине с 25,7% спрямо 2019 г. А заради ограниченото търсене в основните ни търговски партньори и удължените срокове за доставка експортът на стоки ще спадне с 13,3%.  

По-слабите износ и вътрешно търсене ще ограничат и размера на вноса на стоки и услуги с 12,9%, като ефектът върху услугите ще е по-осезаем, прогнозира финансовото министерство.

На пазара на труда очакванията са за 2.1% спад на заетите за годината, а нивото на безработица да се покачи с около 2 процентни пункта и да достигне до 6,2%.

Тази прогноза е направена при отчитане на прилагането на мярката "60 на 40" за запазване на заетостта чрез подкрепа на доходите от страна на държавата. Според финансовото министерство от нея ще се възползват около 75% от заетите от отраслите, които попадат в списъка за подкрепа, а те по думите на социалния министър Деница Сачева са около 289 хиляди. Останалите 25% ще бъдат съкратени. Така през второто тримесечие на годината броят на заетите да се понижи с малко под 4% и ще надхвърли 5% през третото тримесечие, а възстановяването на заетостта се очаква да започне в края на 2020 г.

Като цяло разполагаемите доходи на наетите през 2020 г. да намалеят с 2,6%.

Затворените заради коронавируса от 13 март заведения, магазини, хотели, кина, театри и други места за култура и развлечения, както и спадът на заетостта и разполагаемия доход на населението свиват съществено потреблението както на услуги, така и на стоки за дълготрайна употреба. 

Проблемът е, че прогнозите са с голяма степен несигурност, защото не е ясно за колко време ще бъде овладяна пандемията и колко време ще продължат мерките за социална изолация, които оказват най-силен негативен ефект върху потреблението.

Ако има добра новина, то тя е очакваната нулева инфлация.

Голяма заслуга за това има спадът в международните цени на нефта, който във сценария на финансовото министерство ще е над 40%. Значително по-ниски ще са и цени на внос на природен газ, което ще предизвикат поевтиняване на всички енергийни стоки.

По-ниското търсене в глобален план ще доведе до понижение на цените на повечето нехранителни стоки, като средният спад ще е 11,6%. По-силен ще е спадът при металите.

Цените на храните леко ще се повишат - средно с малко над 4%, тъй като хранителните стоки, особено от първа необходимост, остават извън ограничителните мерки, предприети от повечето правителства.

При нефта ще има натиск за понижение на цената. Той е причинен както от ниското търсене, така и от съзнателните мерки в тази насока на основни производители. Допуска се, че цената на суровия петрол тип „Брент“ ще се понижи с 43,8% спрямо 2019 г. до средногодишна стойност от 36 щ.д./барел.  Прогнозата за курса лев-долар е за 1,77 лева за 1 долар, което съответства на 1,1 долара за 1 евро.

Коронавирусът още повече ще свие инвестиционната активност. През 2018 и 2019 г. страната ни разчиташе предимно на публичните инвестиции, докато интересът на частните инвеститори намаляваше, в голяма степен под влияние на външни фактори като търговските войни между САЩ и Китай и несигурността около излизането на Обединеното кралство от ЕС.

Поради глобалното разпространение на пандемията с COVID-19 и очаквания за рецесия в много от големите икономики, външната среда ще се влоши в още по-голяма степен.  Това ще отложи инвестиционните решения, а много започнали инвестиционни проекти може да се забавят или отложат. Така понижението на частните инвестиции ще доведе до спад и на общите инвестиции в икономиката, се посочва в доклада.

 

Още по темата