За пореден път кметове натискат да се отложи въвеждането на новия начин на изчисляване на такса смет, според който размерът й да зависи от действителното количество изхвърлени битови отпадъци, а не от данъчната оценка на имота.
Промяната и въвеждането на принципа "замърсителят плаща" вече бяха отлагани много пъти, като последният краен срок, заложен в Закона за местните данъци и такси, е съвсем близо - 1 януари 2026 г.
Едва 73 от общо 266 общини в страната са готови да приложат новия начин на определяне на размера на такса битови отпадъци, стана ясно на Годишното им общо събрание тези дни. Сред тях преобладават основно малки общини, като най-неподготвени се оказват големите градове като например София.
Финансовият министър Теменужка Петкова, която също взе участие в Годишната среща на общините, даде знак, че и догодина може да има отлагане на реформата с такса смет. Петкова припомни, че срещу страната ни е образувана наказателна процедура, но ще бъде направен анализ за риска от създалата се ситуация и ще се търси изход от този проблем.
"Не става въпрос за отлагане, а само за преходен 3-годишен период", разясни пред БНР кметът на Карлово Емил Кабаиванов, който е и в ръководството на Националното сдружение на общините (НСОРБ). Сдружението предлага да се позволи, тези, които са готови напълно или частично, да започнат да прилагат новата методика от 1 януари. "Това ще бъдат малки общини или райони от средни и по-големи общини", поясни Кабаиванов.
Един от аргументите на кметовете да се забави промяната в изчислението на такса смет е, че все още не са изградени системите на разделно събиране в цялата страна. "В момента то покрива 60% от територията на страната", каза Кабаиванов. Той се оплака, че от НСОРБ трудно убеждават оползотворяващите организации да покрият дадена община, тъй като по закон те нямат задължение да обхванат 100% от населението и територията. Освен това липсва централизирано събиране на стъклен амбалаж –т.нар. депозитарна система, с което общините не може да се справят сами.
"Управлението на отпадъците е национален приоритет. Не може и не бива да бъде прехвърляно само върху общините и финансово – върху гражданите", посочва кметът на Карлово.
Има три варианта за прилагане на принципа "замърсителят плаща" при определяне на такса смет. Най-справедливата методика е да се тегли количеството твърди битови отпадъци, които генерира едно домакинство, но това може да се случи в малките населени места, където хората живеят в индивидуални жилища. Друга възможност е таксата да се начислява на брой жители в едно домакинство, което значи домоуправителите да бъдат законово ангажирани да дават подобна информация. Трети вариант е с чипове или сензори на общите съдове на жилищните блокове, което е равнозначно на допълнителни разходи за нови съдове и нова система за отчитане на смет", отбеляза Кабаиванов.
В същото време сдружението на общините настоява за промяна в Закона за местните данъци и такси, която да позволи актуализация на данъчните оценки на имотите. Това е старо искане на кметовете с аргумента, че методиката за определяне на данъчните оценки не е променяна повече от 20 години и те сериозно изостават от пазарната им стойност, особено в големите градове.
"Ако общините могат да получават данък съобразно актуалната пазарна оценка на имотите, с част от тези средства ще могат да дофинансират управлението на отпадъците и да облекчат финансовия удар върху гражданите, подчерта кметът на Карлово. Според него средно 3-4 пъти ще нарасне такса смет, като в някои общини ще скочи до 10 пъти.
По думите му, преходният период е необходим не за спиране на процеса, а за да стане той плавен и с по-малка финансова тежест за гражданите. Кабаиванов изтъкна, че новата система за отчитане на такса смет не трябва да се въвежда "тотално и веднага, защото ще бъде изключително голямо напрежение в държавата".
