Големите инвеститори от Северна Европа започват да разпродават американските акции, които притежават заради геополитическото напрежение. Това съобщава Reuters. Пенсионните фондове от Финландия, Швеция и Дания смятат, че несигурността в американската външна политика и нивата на дълга на САЩ са заплаха за долара и цената на държавните ценни книжа. 

В Северна Европа се намират най-големите пенсионни фондове на континента. Тази седмица два норвежки пенсионни фонда, шведския Alecta и датският AkademikerPension заявиха, че те са продали или са в процес на разпродажба на американските държавни облигации, които притежават.

Датският пенсионен фонд AkademikerPension обяви, че ще продаде всичките си американски държавни ценни книжа /на стойност 100 млн. долара/ до края на месеца, позовавайки се на „нарастващ кредитен риск“ при президента Тръмп. От фонда заявиха, че финансите на САЩ вече не са „устойчиви“ поради слабата фискална дисциплина, по-слабия долар и натиска на Тръмп да придобие Гренландия. Според Bloomberg решението на AkademikerPension, който управлява активи на стойност 25 млрд. долара, специално е отговор на кредитния риск, който претенциите на Доналд Тръмп към Гренландия създават. Главният инвестиционен директор на фонда Андерс Шелде казва пред агенцията, че "може да се желае повече от кредитния рейтинг на САЩ, а финансовото положение на американското правителство в дългосрочна перспектива е неустойчиво". Според него единствената причина фондът да държи тези активи са били ликвидни съображения и управлението на риска, но сега е "намерена алтернатива". Инвестицията в американски ценни книжа вече не е устойчива заради слабата фискална дисциплина, евтиния долар и претенциите към Гренландия. 

Alecta, най-големият пенсионен фонд в Швеция, управляващ активи за над 100 милиарда долара, е разпродал по-голямата част от своите американски държавни облигации на стойност около 8 милиарда долара.

Европейските страни притежават американски облигации на стойност 3,6 трилиона долара, което представлява 40% от всички чуждестранни активи в такива ценни книжа.

Китай също намалява инвестициите си в американски ценни книжа - през ноември той е продал $6.1 милиарда и държи общо $682.6 милиарда, което е най-ниското ниво от финансовата криза насам.

Ако и други големи инвеститори последват примера, предлагането на американски облигации ще надвиши търсенето. Това води до ще доведе до показване на лихвите и по-големи разходи на САЩ за обслужване на дълга.

Финансовият министър на САЩ Скот Бесент се опита да омаловажи тенденциите. В Давос той заяви, че Дания е „ирелевантна“ и че не е обезпокоен от евентуално изтегляне на Европа от пазара на американски държавни облигации.

„Инвестициите на Дания в американски държавни облигации, подобно на самата Дания, са ирелевантни. Те продават облигации от години. Изобщо не съм притеснен“, заяви Бесент.