Институтът за пътна безопасност (ИПБ) алармира, че годишните технически прегледи на автомобилите остават голям развъдник на корупция. "България отчита почти пълна техническа изправност (99.9%), което означава, че има системно фалшифициране или манипулиране на резултатите", твърди доклад на института, изпратен до медиите. От него става ясно, че шофьорите масово си плащат "под масата" в пунктовете за годишни технически прегледи, за да минат безпроблемно диагностиката на превозното средство.
От ИПБ са анализирали данните за България и са ги сравнили с контрола върху изправността на МПС-тата в други държави. И откриват пълен абсурд - излиза, че българският автопарк, макар и много по-стар, е в далеч по-добро състояние от германския.
В Германия 21.% от автомобилите не успяват да минат на преглед от първия път заради сериозни неизправности, докато у нас процентът на "скъсаните" е само около 0.1%. Тоест нашите коли са 215 пъти по-здрави, отбелязват със сарказъм експертите от ИПБ. /. Цитираните данни за Германия се базират TÜV Report (2024-2026), обхващащ приблизително 9.5 млн. технически прегледа в Германия, и експертни оценки за състоянието на автомобилния парк. Средната възраст на автопарка в Германия е приблизително 10.8 години, а в България е над 19 г. средната възраст в България е над 19 години. И въпреки че са "млади, едва 59.4% от автомобилите в Германия преминават прегледите без забележки, а при возилата над 10 години едва 23-40% изкарват с "шестица" тестовете при първо явяване
И така, според статистиките ние караме много по-стари и в същото време далеч по-здрави коли от германците. Очевидно е, че отличните български резултати изобщо не са достоверни, категорични са авторите на анализа. И обясняват как у нас се минава технически преглед "по втория начин":
Един от триковете е "ауспух назаем". Измерванията на отделяните газове се извършват на кола еталон вместо на проверяваната.
Други "хватки" се прилагат при тестовете на спирачките и ходовата част - чрез частично или фиктивно натоварване на стендове и чрез софтуерни манипулации на резултатите.
Въпреки че през годините формално контролът бе много затегнат, пунктовете за технически прегледи предават данните в реално време, камери следят тестовете и прочее, все още е възможно собственик да получи документ за успешно преминат преглед, без колата изобщо да е влязла в пункта за тестовете, твърдят експертите на ИПБ.
За фирмите, които се занимават с ГТП, са важни приходите - те се интересуват да имат повече клиенти, а не да правят качествени прегледи. В същото време контролът на държавата е слаб, не се правят реални одити и случайни проверки, санкции се налагат рядко и са символични. От института критикуват Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", че проспива очевидни аномалии и нарушения - не проверява и не санкционира пунктове, които години наред отчитат почти нулев брой неизправни автомобили.
Изводите на ИПБ:
Толерират се сиви практики - собственикът на колата си плаща, за да премине без забележки прегледа, и това се смята за нормално.
По улиците и шосетата ни е пълно с неизправни автомобили - с дефектни спирачки, компрометирано окачване и неработещо осветление. Това увеличава риска от тежки пътнотранспортни произшествия и влошава качеството на въздуха.
Допуска се масово движение на автомобили без DPF/катализатори, което води до завишаване на емисиите на фини прахови частици.
Системата за ГТП в България е дълбоко компрометирана и не изпълнява основната си функция - да гарантира техническата безопасност на автомобилите, заключава анализът на ИПБ.
