Работодателите у нас ще могат да внасят повече работници от трети държави, а при обекти с национално значение даже няма да има ограничение. Това предвиждат промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, които социалното министерство е публикувало за обществено обсъждане. Обсъждането ще е в съкратени срокове, тъй като България не е въвела правилно европейската директива по тези въпроси и по случая има процедура на ЕК за нарушение.
Както се вижда в почти всеки град у нас, в последните 2-3 години работниците от трети държави се увеличиха в пъти, като на тях основно се възлагат надежди да покрият растящия дефицит на работна ръка в България. Хора от Азия работят в чистотата, производството, услугите, селското стопанство, дори в градския транспорт. Преди ден от пернишката МБАЛ съобщиха, че вече имат 14 лекари от Индия, Судан, Сомалия, Турция и Ирак, след като отделения бяха пред закриване заради липса на медици и медицински сестри.
Вносът обаче е крайно недостатъчен, за да запълни нуждата от 200-250 хиляди работници, които според бизнеса не стигат на икономиката ни. По данни на Агенцията по заетостта за първите шест месеца на миналата година достъп до пазара на труда у нас са получили 27 109 граждани на трети държави, което е 78% от всички, дошли да работят у нас през 2024 г. (34 720 души), и много повече от хората, които са дошли с единно разрешение за пребиваване и работа през 2021 г. - 1833 души. Въпреки това, фирмите се оплакват от хронични проблеми като неадекватен капацитет на консулските служби, бавни процедури и др.
Сега с промените се отговаря поне на някои от тези проблеми. Квотите за общия брой граждани на трети държави, които може да наеме един работодател с единно разрешение за пребиваване и работа, се завишават с по 5 процентни пункта. За големите фирми квотите се променят от 20 на 25%, а за малките и средни предприятия - от 35 на 40%. За изпълнение на обекти и дейности от национално значение обаче ще може да се наемат чужденци с единно разрешение извън квотите.
Наетите работници ще могат да бъдат местени на друга работа с писмено уведомление на Главната инспекция по труда. Разрешение няма да се дава на фирми, които искат да наемат чужденци на длъжности, от които в последните три месеца са уволнили други работници - българи, европейци, жители на Европейското икономическо пространство или от трети страни. Такъв текст имаше и сега, но важеше за работни места, а сега се променя в длъжности. Забрана има и при извършени масови уволнения в последните 6 месеца.
Любопитен детайл от законопроекта е, че едва сега ще се забрани на работодателите да приемат на работа граждани на трети държави, които пребивават незаконно в България, като се въвеждат и глоби за такова нарушение.
Въвежда се и обезщетение, покриващо всички неизпълнени задължения на работодателя към сезонния работник в ситуации, когато разрешение за сезонна работа (за престой не по-дълъг от 90 дни) е било отнето поради ликвидация на предприятието, санкциониране на работодателя за недеклариран труд или за нарушения на изискванията за наемане на чужденци - един от проблемите в нашия закон при транспонирането на директивата.
