Идваш в България. Да работиш. Кацаш със самолета. И... дим да те няма. Ползваш България като трамплин за Западна Европа.

Това правят някои от работниците, пристигнали от трети страни. Процесът не е мащабен, спада във времето. Саморегулира се. Но го има. А за него не се шуми много, защото е деликатен. Касае и незаконно придвижване на хора, и, в крайна сметка, невъзможност те да бъдат спрени след влизането на България в Шенген. Риск винаги има още при подбора - няма как на 100% да се знае кой наистина смята да работи в България, кой ще изчезне.

Има случаи, в които човекът още на българското летище иска да се прикачи за полет на запад. В други случаи това става след известно пребиваване при българския работодател и захвърляне на багаж, документи.

Работодателите не носят отговорност за изчезванията - работникът е напълно свободен човек. Те просто търпят загуби.

В процеса има и парадокс. Би следвало след пълното членство на България в шенгенското пространство бягствата да се увеличават. Но те намаляват, а това, според експерти, се дължи на отменен полски закон. Полша е била преди това междинна дестинация.

Като цяло вносът на работна ръка е сложна, тромава дейност. Браншът има предложения как да се подобри.

Гледайте видео репортажа на Диян Божидаров и оператора Георги Кръстев за бягствата и други проблеми при вноса на работна ръка!