В един от разказите на Радичков селяните гонят прасе. През 2025 г. в България се случи нещо феноменално - селяни и граждани гониха пантера.

В разказа на Радичков прасето е хванато. Там се ражда лафът "Мамка му и прасе!". През 2025 г.... - "Мамка ѝ пантера!".

Нейде из горите остана да виси един направо екзистенциален въпрос. Той не е има или няма пантера. Нито, ако има, може ли туй чудо да се хване. Въпросът е: как става така, че търчим да хванем нещо опасно, то следва да се хване, не го хващаме, остава си нейде, по цялата логика и опасността - но скоро всички забравяме, все едно не е било? Ми нали, щом сме издирвали нехванат звяр, значи той още броди? Що не ни е страх?

Това, разбира се, е психология. Човешка, народна. Не само българска. "Още през 1985 г. се появява в съзнанието същество между човек и мечка, мечичовек. Хора в Родопите твърдят, че са виждали следите му. И дори руски и американски учени почват да сравняват с тамошни следи", коментира културният антрополог Росен Гацин.

Гледайте видеото на Диян Божидаров и Георги Кръстев с мнението на Гацин, на селяни от района на "видяната пантера". Тя бе събитието на българската народопсихология за 2025 г.

Разказът на Радичков се казва "Свирепо настроение". Прочете го и него! Има или няма пантера, или пък прасе, юруш следва да има - човешко е да има юруш. А ако е налице проблем, и не се справиш, просто забравяш, продължаваш напред - и това е човешко. Все пак не сме прасета или пантери, хора сме.