49 195 разследвания са прекратени по давност през 2019 г. Това показват данните от последния годишен доклад за дейността на прокуратурата. Това означава, че разследващите органи и прокуратурата, която е господар на досъдебното производство, са се размотавали достатъчно дълго, за да изтече срокът, в който наказателното преследване се изключва по закон. На практика това е амнистия за извършителите на престъпления. При това данните са за броя на престъпленията, а не на извършителите. В много от случаите те са повече от един. В доклада няма подробности за вида на престъпленията.

Но казва, че 99.5% от прекратените по давност дела са били за случаи с неразкрит извършител. Районните прокуратури в Луковит, Ивайловград и Пирдоп, спецпрокуратурата и военните прокуратури не отчитат прекратени по давност дела.

Предишните две години прекратените по давност дела са съответно 43 950 и 39 067.

Според НК наказателното преследване се изключва, когато е изтекла т.нар. абсолютна давност. Тя зависи от престъплението. Най голямата е 52 г. и половина - за убийство на две или повече лица. За престъпления, наказуеми с доживотен затвор без замяна, тя е 30 г. За деянията, които се наказват с повече от 10 г. - е 22 г. и половина., а за тези с повече от 3 г. - 15 г. За престъпленията, за които се предвижда повече от година лишаване от свобода, абсолютната давност е 7 г. и половина, а за всички останали - 3 г.

Масовото прекратяване на дела заради изтекла давност започна през 2006 г., след като Борис Велчев стана главен прокурор и разпореди ревизия на спрените производства. Така се оказа, че много обвинители години наред са трупали папки, по които не са работили.

Така от 2008 г. (за когато са най-старите данни на сайта на прокуратурата) насам са прекратени близо 900 000 дела."Причините за прекратяване на делата по давност са както обективни, така и субективни. Налице са многобройни и разнопосочни законодателни промени след 1989 г., от една страна. От друга - проявено е бездействие от разследващи и оперативно-издирвателни органи и прокурори", пише в един от старите доклади на държавното обвинение. В него се признава още, че до 2006 г. "административните ръководители от всички нива на прокуратурата и на разследващите органи не са упражнили ефективен контрол за предотвратяване на опасността от прекратяване на делата поради изтекла давност". Отговорност за това обаче така и не бе понесена от никого.