Пациентите автоматично да получават направления за профилактичните прегледи, които им се полагат, а за деня на прегледа да имат право и на 4 часа допълнителен платен отпуск. Това предлагат депутати на ПП-ДБ с промени в закона за здравето. Предложенията биха облекчили значително процедурите, което е ключово на фона на лошото ниво на профилактика у нас.
Сега прегледите, на които имаме право като здравноосигурени, се виждат в еЗдраве, но все още малка част от хората ползват полезното приложение. Въпреки че в него пациентът може да следи какви прегледи му се полагат, за направления той трябва да посети личния лекар. Само от джипито може да се разбере и на какви прегледи има право човек според възрастта, здравния статус и т.н.
Националната здравноинформационна система би следвало да започне и автоматично да известява хората кога трябва да се явят на профилактичен преглед, като им изпраща покана - нещо, което е практика почти навсякъде в ЕС, предвижда друго предложение на депутатите. Те предлагат и да се изготви профилактичен календар, в който да се изброят медицинските дейности за текущо наблюдение на здравословното състояние като прегледи и изследвания, които трябва да се извършват ежегодно или на друг период от време.
С промени в Кодекса на труда депутатите предлагат да се въведе нов платен отпуск от 4 часа годишно за профилактичен преглед. Отпускът трябва да се заплаща от работодателя. Сега за преглед може да се иска болничен, който се дава от здравните власти.
С друг законопроект ПП-ДБ прави опит да внесе ред в доплащането в болница, по което българите са на първо място в ЕС. Промените предвиждат да се въведе писмена обосновка на поисканите суми, ограничения доколко може да се иска доплащане и повече публичност на тази част от приходите на лечебните заведения. Малко вероятно е проектът да срещне подкрепа сред управляващото мнозинство, което традиционно подкрепя болничните ръководства и рядко гласува нещо за промяна на статуквото.
С промени в Закона за здравното осигуряване Васил Пандов, Асен Василев, Александър Симидчиев и др. предлагат доплащане да е възможно единствено в случаите, в които лекарствени продукти, медицински изделия и/или консумативи не са включени в цената на съответната дейност. За доплащането първо ще трябва да се предостави писмена обосновка на искането си.
Болниците няма да имат право да искат доплащане от повече от половината пациенти за определен отчетен период, освен ако не става дума за невключени в основния пакет продукти. Освен това, стойността на доплащанията не може да надхвърля 30% от цената на самата клинична пътека.
ПП-ДБ предлага още нарушителите на тези изисквания да се публикуват в черен списък на сайта на здравната каса. НЗОК се задължава и всяка година в срок до 31 март да изпраща на пациентите справка за извършените на тяхно име плащания.
Години наред няма проследимост и данни за какво доплащат осигурените лица, няма и никакви ограничения относно размерите и обхвата на доплащането, мотивират се вносителите. С промените ще стане възможно да се идентифицират областите с най-голямо доплащане, за да се остойностят тези дейности и да се премахне доплащането, смятат те.
Единствената мярка срещу доплащането в последните години е задължението на болниците да обявяват ценоразпис на допълнителните услуги, за които пациентите дължат плащане от джоба. Има и тавани на част от услугите - избор на екип не може да надхвърля 900 лв., а избор на лекар - 500 лв. Това би следвало да става единствено доброволно, но рядко пациентите наистина имат избор да откажат тези услуги. Според нормативната уредба, лечебните заведения могат да предоставят срещу заплащане допълнителни услуги на пациентите, но само от определен вид. Тези услуги могат да бъдат за подобрени битови условия - например самостоятелна стая, като в цената й трябва да са включени всички допълнителни битови условия; за допълнително обслужване - самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор, ; и за избор на лекар или екип.
