Въпреки съмненията за цената, здравното министерство ще даде ход на две национални скринингови програми – за рак на маточната шийка и за рак на дебелото черво. Това обяви служебният здравен министър доц. Михаил Околийски днес.
Скринингът за рак на маточната шийка ще обхваща жени на възраст 25-65 години, а скринингът за рак на дебелото черво – мъже и жени на възраст 45-75 години. И в двата случая здравноосигурителният статус на гражданите няма да има значение, посочи министърът.
За първи път държавата ще организира национален скрининг за онкологични заболявания, което само по себе си е голям напредък, отчете Околийски. До момента в България са доставени първите 51 020 диагностични комплекта за рак на дебелото черво и 22 068 комплекта за рак на маточната шийка. Предстои обаче опит с наличния ресурс да се осигурят повече тестове, така че повече хора да се възползват от безплатните програми.
Програмите трябва да започнат през юни, но голяма част от подготовката предстои. Алгоритми са предоставени от Българския лекарски съюз, но все още не са сключени договори между здравната каса и лекари и лаборатории, каза министърът. Има и да се уточняват детайли по заплащането и логистиката. „Нашият план е да обсъдим с Оперативния съвет, БЛС и съсловните организации програмите да стартират пилотно в няколко големи областни града, като паралелно ще проведем разговори с изпълнителя по договора за оптимизиране на поръчката“, уточни още Околийски.
Кой ще участва в тази подготовка отново беше оспорван въпрос. Министърът посочи, че пазарното проучване е възложено на частна организация – Център по европейски здравни политики, като той трябва да събира и резултатите. После обаче от лекарския съюз отрекоха това, като обявиха, че цялата информация ще минава през Националната здравноинформационна система. Центърът по европейски здравни политики е свързан с Албена Златарева, известна с това, че е била парламентарен сътрудник на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов.
"Алгоритмите за скрининг на рак на маточната шийка и колоректален карцином ясно регламентират, че включването на участник в програмата се извършва от общопрактикуващ лекар или специалист след медицински разговор, издаване на амбулаторен лист и подписано информирано съгласие, след което пациентът се регистрира в НЗИС с необходимите данни - идентификация, възраст, пол, рискови фактори и код на скрининга. След лабораторния анализ резултатите от теста се въвеждат задължително в НЗИС от медицински специалист в клиничната лаборатория", обясняват от БЛС.
ПРЕДИСТОРИЯ
Поръчката за тестовете по двете национални програми беше отличена от служебния кабинет като съмнителна. Финансовият министър Георги Клисурски обяви, че тестовете са купувани на 10 пъти завишена цена спрямо сходна скринингова програма, осъществена благотворително от фондация "Цоцорков". За фондацията тестовете са стрували 2-3 евро, а по държавната програма – 30-35 евро. Бившият здравен министър Силви Кирилов (ИТН) опроверга изнесените твърдения, като обясни, че благотворителната кампания е била с много различни бързи тестове, докато за националната програма ще се ползват доста по-висок клас изследвания. После обаче отново се появи информация, че вносителят е предлагал на фондацията именно избраните от държавата тестове на далеч по-ниски цени.
