''Изпитите след 7-ми клас трябва да се променят''. Това обясни пред БНР министърът на образованието Красимир Вълчев.
"Да има повече практически задачи. Едно от намеренията ни е да има интегрални изпити. Да започнем да мерим и компетентности, придобити по природни науки, пък и по обществени науки. Т.е да имаме интегрален изпит по математика и природни науки.
На следващата година, ако направим крачка, тя ще бъде миниатюрна, скромна. Ще включим няколко задачи, които ще бъдат интегрални. Природните науки са много пренебрегнати. Много са ни слаби резултатите. Няма как да просперираме като общество, ако не повишим склонността за учене на математика и природни науки".
От следващата година смятаме да направим малка крачка с математика и природни науки, разясни той. "Не отделна част "Математика", "Физика", "Химия" и т.н".
Проблемите с математиката са системни и поколенчески, отбеляза още той в предаването "Неделя 150". "Имаме по-малко часове, но повече съдържание. Учениците и учителите препускат. Няма време да затвърдят знания. Това води до лесна демотивация. Една от основните цели на реформата, която сме си поставили, е да осигурим повече време".
Започваме дискусия и изработване на визия за промени, посочи министърът. "Още през февруари публикувахме концепция за промени в учебните програми. Това може би е най-важната реформа. Важно е и как изпитваме учениците", смята министърът. И допълни: "Поставили сме си за задача от 2026-2027 да облекчим малко програмите по профилираната подготовка".
Министърът коментира атестацията на учителите. "Предлагаме една по-облекчена и работеща оценка. И в момента учителите се оценяват ежегодно и получават диференцирано заплащане. Предлагаме да се направи ежегодна оценка на труда, от която да зависи не само диференцираното заплащане, но и кариерното израстване, включително да бъде и основание за освобождаване, когато има ниски резултати".
Красимир Вълчев обясни и какви са готвените промени, свързани с възможността за изучаване на религия в училище. "И в момента има религия в българската образователна система, но не във всички училища. Има и в почти всички европейски страни. Това не отменя светския характер на системата."Религия" няма да се изучава задължително. Ще има алтернативна програма "Добродетели и етика", която ще бъде основна. Нито едно дете няма да учи "Религия" против волята си. Ние само разширяваме достъпа. Религията е една от алтернативните пътеки да формираме ценности у децата", каза министърът.
Концепцията на програмата по "Добродетели и етика" ще бъде изцяло недогматична, опознавателна, отбеляза министърът. В първи клас ще учат базови неща - какво е добро и зло и различните видове добродетели. Няма да се пишат оценки.
