Инцидент край Мальовица, при който реакцията на медицинския хеликоптер е отнела почти два часа, породи доста въпроси и съмнения за спешната помощ по въздух. Случаят е от събота и се коментира усилено в социалните мрежи, но днес стана известна и официалната му хронология от разказ на Планинската спасителна служба. Здравното министерство все още не е дало своята версия по описаните проблеми, но е известно, че са поискани обяснения от Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха.
На 7 март 2026 г. в 13:00 ч. в Централния денонощен пост на Планинската спасителна служба постъпва сигнал от турист, който съобщава, че приятелят му, с когото се движат със ски в посока вр. Безименен, по пътеката от Втора тераса към Петлите в района на Мальовица, е колабирал. Докато тече разговорът с дежурния планински спасител, пострадалият губи съзнание. Подаващият сигнала незабавно е посъветван да установи пулс и дишане, след което да започне непряк сърдечен масаж и изкуствено обдишване. Поради спешната ситуация туристът не може веднага да се обади на тел. 112, защото приоритет е да продължи реанимационните действия, обясняват от ПСС.
Времето в района е добро, позволява използването на помощ по въздуха и дежурният в централния спасителен пост взема решение незабавно да активира въздушна линейка. Около 13:10 ч. той се обажда на тел. 112, като информира оператора, че поради спешното състояние на пострадалия турист ще е необходимо задействането на Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха (ЦСМПВ) за разрешение за полет. Веднага след това, в 13:15 ч., информира и екипа на ПСС в района на Мальовица, откъдето към мястото на инцидента незабавно тръгва дежурен спасител с моторна шейна, който носи дефибрилатор и медицинско оборудване за спешни реанимационни действия.
В 13:21 ч. инцидентът е отразен на терминала на системата 112. В 13:24 ч. е осъществена връзка с оказващия помощ на терен, взети са координати и е уточнено състоянието на пострадалия. В 13:30 ч. е осъществена конферентна връзка с дежурния в ПСС и дежурния екип в ЦСМПВ, в който са уточнени телефони за връзка и координати на мястото на нещастието. В 13:35 ч. дежурният в ЦСМПВ осъществява връзка с планински спасител, който пристига междувременно на мястото на нещастието, за уточняване на текущото състояние на пострадалия. В 13:38 ч. дежурният екип на ЦСМПВ взема решение за активиране на въздушна линейка, за което информира оперативната централа на "България Хели Мед Сървиз" по надлежния ред. Междувременно, в 13:50 ч., към тях е подадена информацията за координати и метеорологична обстановка, заедно със снимков материал на мястото на нещастието, за максимално добра преценка на терена и условията. В 14:18 ч. хеликоптерът излита, с прогнозно време за полет 20 мин. до мястото на нещастието. Каца в 14:50 ч., но медицинският екип само установява смъртта на пострадалия турист в 15:02 ч., след което машината се прибира в базата си, където каца в 15:54 ч.
Починалият турист е подготвен за наземен транспорт с импровизирани средства до място, откъдето би могъл да бъде прехвърлен на влечка за транспорт с моторна шейна. Проведен е разговор с екипа на "България Хели Мед Сървиз" за евентуално транспортиране на тялото до по-ниска част на планината, с оглед на съхраняване здравето и намаляване на рисковете на планинските спасители и планинарите, участвали в транспорта, както и за запазване на достойнството на починалия турист. Такова съдействие е отказано, като екипа се позовава на протокола за действие на ХЕМС, което е фактически, но не и морално правилно в текущата ситуация, посочват от Планинската спасителна служба.
Този разказ предизвика редица коментари какво всъщност се случва със спешната помощ по въздух у нас. Особен интерес предизвика пост на Димитър Димитров, според когото от пет медицински хеликоптера летят само три, един е консервиран, а един стои в завода производител. От планираните бази има само една в Сливен и една временна в София, а работа по базите в последната година няма, твърди Димитров. Има въпроси и дали имаме пилоти за медицинските хеликоптери – факт е, че периодично "Хели Мед" прави кампании за набиране на пилоти в социалните мрежи.
По последна информация петият медицински хеликоптер трябваше да бъде доставен до края на януари в България, като през декември българска комисия беше в базата на производителя да го тества. Машината обаче още не е доставена тук. До юни 2026 г. трябва да дойдат и последните три хеликоптера, с което те да станат общо осем. Два от тях трябва да са оборудвани с лебедки за спасяване в планински и труднодостъпни терени. Този месец трябва да завърши обучението на още шестима пилоти за управление на медицинските хеликоптери, а е започнат интегриран курс за 12 нови и е обявена обществена поръчка за обучение на още десет, по данни на министерството на транспорта.
От началото си през юни 2024 г. до края на 2025 г. спешната медицинска помощ по въздух е реализирала 165 мисии, като през 2025 г. са 122. От тях 92 са вторични мисии от болница до болница – още един повод за критика, а 30 са първични – от мястото на инцидента до лечебно заведение с необходимото ниво на компетентност. Преобладаващата патология на пострадалите е травматизъм, в резултат на пътнотранспортни произшествия, височинни травми, трудови злополуки и др.
